Dictum – Pro Bono – 23 декември 2025 г.

По споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични контакти с дете, което има обичайно местопребиваване в държава, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. В този смисъл е установената съдебна практика на ВКС при определяне на международно компетентния съд по искове по чл. 127, ал. 2 СК. Конвенцията е част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 Конституцията и е пряко приложима. Съгласно чл. 5 Конвенцията съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и имуществото му. Основният критерий за определяне на международно компетентния съд за решаване на въпроса относно родителските права на детето и свързаните с него допълнителни въпроси, е обичайното местопребиваване на детето. Компетентността по въпросите по чл. 3, б. а и б Конвенцията (съответно за родителската отговорност и нейното делегиране, и за правото на упражняване на родителските права, вкл. за правото на определяне на местопребиваването на детето, както и правото на лични отношения и др.) е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство, а въпросът за правото на лични отношения с детето е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по обичайното му местопребиваване. ВКС нееднократно е имал повод да разясни понятието „обичайно местопребиваване", че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори и продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, а временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител не означава смяна на пребиваването му и не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то инцидентно се намира или е отведено. Правилото по чл. 5 Конвенцията обаче не се прилага в случай, че детето е изведено незаконно от държавата, където е имало обичайно местопребиваване или е задържано незаконно - чл. 7 Конвенцията. В тази хипотеза органите на договарящата държава, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга държава и е пребивавало в другата държава най - малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане.