Dictum – Pro Bono – 19 декември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на тълкуване на договор, предмет на правен спор, да съобрази критериите по чл. 20 при установяване действителната воля на страните по договора, без да променя формираната при сключването му воля на договарящите и като отчете обстоятелствата при сключването и поведението на страните? (По иск за недължимо платена лихва по договор за ипотечен кредит)
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
При неяснота, съмнение или двусмисленост, при спор на страните относно съдържанието на договорна клауза, съдът следва да установи действителната воля на съконтрахентите чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД. Решаващият съдебен състав не следва да подменя волята на страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно и във връзка една с друга, в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. В множество свои актове ВКС разяснява, че при разкриване на действителната воля на договарящите следва да се изследват и фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения.
Понятието „фиксиран“, означава „определен“, „уточнен“, „конкретизиран“, „установен“, но не е синоним на „постоянен“. Фиксирането на лихвения процент към момента на сключването на договора не означава, че страните са постигнали съгласие това да е минимален лихвен процент, неподлежащ на промяна.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпроси
Какви са изискванията за установяване на наличие на документ с невярно съдържание или деклариране на неверни данни по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, които да обосноват отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване?
Може ли чужденец от български произход да получи разрешение за постоянно пребиваване без предварително да е пребивавал в Република България и без да обитава декларирания адрес преди издаване на разрешението?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за /постоянно/ пребиваване в страната, когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Следователно, за да може административният орган законосъобразно да откаже правото на постоянно пребиваване в една от двете хипотези, визирани в чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, е необходимо в административното производство по раздел ІІ ППЗЧРБ, а впоследствие – и пред съда, да бъде безспорно установено, че чужденецът е предоставил документ с невярно съдържание или че е декларирал пред органа неверни данни.
Декларацията на чужденеца удостоверява неговото намерение и възможност за настаняване, а не показва текущото му местонахождение. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ дава възможност на чужд гражданин от български произход да кандидатства, стига да докаже българския си произход, и да отговаря на останалите изисквания на закона, което в случая е налице. Липсва законово изискване за предварителен продължителен период на пребиваване на територията на страната ни, преди получаване на правото на постоянно пребиваване, а е необходимо само кандидатът да е влязъл законно в Република България и лично да е подал заявлението, в рамките на разрешения му престой. Няма спор, че това е изпълнено от чужденеца. Настоящият касационен състав споделя тезата на касатора, че чужд гражданин от български произход може да получи разрешение за постоянно пребиваване без да е живял предварително в Република България, а съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, едва след получаване на разрешение за пребиваване възниква задължение за чужденеца да се установи в страната в рамките на едногодишен срок от издаването му, като в противен случай то подлежи на отнемане. Волята на законодателя е ясна и тя предвижда етапност в процеса на установяването, като няма изискване за пребиваване в страната в хода на висящата процедура след подаването на заявлението, поради което и чуждият гражданин не може да бъде санкциониран, затова че не е обитавал адреса преди да е получил разрешение за постоянно пребиваване в РБ.
В производството за предоставяне на право на постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ няма регламентирано изискване чужденецът от български произход да пребивава в РБ в хода на административното производство и да обитава непрекъснато или постоянно посочения в заявлението адрес.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив
Въпрос
По какъв начин може да се изяснява съставомерната цел за разпространение на наркотично вещество - чрез какви конкретни обстоятелства и данни?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Принципно за установяването на целта за разпространение на наркотични вещества не е необходимо нито да се е стигнало до реално предаване на наркотичното вещество, нито да е осъществявана комуникация между дееца и други лица за определяне на параметрите на това предоставяне. Съставомерната цел за разпространение може да се изяснява и на базата на обективно проявеното от дееца поведение, от данните за инкриминираното вещество, неговото количество и пр.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат