Dictum – Pro Bono – 16 декември 2025 г.

Съгласно чл. 79 ЗУТ устройствените планове следва да осигуряват обществени паркинги, условия за провеждане на пешеходното движение чрез изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, както и на велосипедното движение - чрез велосипедни алеи, провеждани самостоятелно или в напречния профил на улицата. Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /обн. ДВ. бр.7 от 19 януари 2018 г., попр. ДВ. бр.15 от 16 февруари 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.98/27 ноември 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 4 октомври 2022 г./ регламентира, че обособените публични паркинги могат да бъдат предвидени с различно местоположение- на терена; като подземни; като етажни надземни или комбинирани /чл. 41, ал. 1, т. 2 и ал. 2/. Наредба №РД-02-20-2/20.08.2018 г. за проектиране на пътищата, раздел „Площадки за принудително спиране и разминаване и площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата предвижда при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение да се изграждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, които независимо от вида си включват като свои елементи разделителен остров; локално платно; паркинги /за товарни МПС и автобуси; за леки МПС и др./, като за площадките се изработва генерален застроителен план, чрез който се определя местоположението на всички елементи и площта им, която се включва в подробния устройствен план /парцеларен план/. В закона и наредбите няма легални дефиниции на „паркинг или „обществен паркинг.

Законът за движение по пътищата /ЗДвП/ регламентира правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства /чл. 1, ал. 1 и ал. 2/. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, а ако пътят не е отворен за обществено ползване, следва да е изрично обозначен от лицата, които го стопанисват. Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение /чл. 2, ал. 2/. ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго /чл. 2, ал. 3/.

Съществуват различни законови дефиниции на „път“, като за разлика от легалното определение в Закона за пътищата /ЗП/, съгласно което "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания /пар. 1, т. 1/, в ЗДвП е прието, че „път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците /пар. 6, т. 1 ЗДвП/. Легалната дефиниция в ЗДвП е по-широка, като включва и такива участъци от земната повърхност, които без да са специално пригодени за движение на ППС и пешеходци и без да отговарят на определени техническите изисквания се използват обикновено за движение на ППС и пешеходци. Това законодателно решение е обусловено от приложното поле на ЗДвП, като отразява необходимостта от пълно регулиране на движението на ППС и пешеходците, за да бъдат постигнати целите на закона, вкл. опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и улесняване на тяхното придвижване.

В ЗДвП няма легална дефиниция на „паркинг, нито специфична правна регламентация на правилата за движение в рамките на територията, обособена и използвана за паркинг. Общоприетото значение на думата „паркинг е място, определено за престояване на автомобили, като пътни знаци Д19- Паркинг и Д20- Платен паркинг се използват за сигнализиране на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства. В долната част на пътни знаци Д19 и Д20 или с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен и начинът на паркиране.

Липсата в ЗДвП на специални правила за организацията и правилата на движение на паркинг води до извод, че когато паркингът освен паркоместа има и обособени земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, то тези части от територията му имат характеристиката на „път“ по смисъла на пар. 6, т. 1 ЗДвП. Определянето на паркинга като крайпътна територия в хипотезите на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП не води до извод, че на площта, отредена за паркинг, не може да има вътрешен път и други обекти. На пътя участниците в движението, включително пешеходците, следва да спазват установените правила за движение в ЗДвП и ППЗДвП, освен ако не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗДвП- пътят не е отворен за обществено ползване и собственика или администрацията, която го управлява са определили други правила за движение по него.