Dictum – Pro Bono – 16 декември 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Непозволено увреждане, Застрахователни обезщетения, Неимуществени вреди, Телесно увреждане
Въпрос
Представляват ли публичните паркинги път по смисъла на пар. 6, т. 1 ЗДвП и приложими ли са законовите разпоредби на Раздел ХХI „Правила за движение на пешеходците" от ЗДвП при осъществяване на придвижване на пешеходците в тези площи?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 79 ЗУТ устройствените планове следва да осигуряват обществени паркинги, условия за провеждане на пешеходното движение чрез изграждане на тротоари, пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, както и на велосипедното движение - чрез велосипедни алеи, провеждани самостоятелно или в напречния профил на улицата. Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /обн. ДВ. бр.7 от 19 януари 2018 г., попр. ДВ. бр.15 от 16 февруари 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.98/27 ноември 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 4 октомври 2022 г./ регламентира, че обособените публични паркинги могат да бъдат предвидени с различно местоположение- на терена; като подземни; като етажни надземни или комбинирани /чл. 41, ал. 1, т. 2 и ал. 2/. Наредба №РД-02-20-2/20.08.2018 г. за проектиране на пътищата, раздел „Площадки за принудително спиране и разминаване и площадки за обслужване на пътуващите, моторните превозни средства и инфраструктурата предвижда при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение да се изграждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, които независимо от вида си включват като свои елементи разделителен остров; локално платно; паркинги /за товарни МПС и автобуси; за леки МПС и др./, като за площадките се изработва генерален застроителен план, чрез който се определя местоположението на всички елементи и площта им, която се включва в подробния устройствен план /парцеларен план/. В закона и наредбите няма легални дефиниции на „паркинг или „обществен паркинг.
Законът за движение по пътищата /ЗДвП/ регламентира правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства /чл. 1, ал. 1 и ал. 2/. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, а ако пътят не е отворен за обществено ползване, следва да е изрично обозначен от лицата, които го стопанисват. Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение /чл. 2, ал. 2/. ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго /чл. 2, ал. 3/.
Съществуват различни законови дефиниции на „път“, като за разлика от легалното определение в Закона за пътищата /ЗП/, съгласно което "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания /пар. 1, т. 1/, в ЗДвП е прието, че „път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците /пар. 6, т. 1 ЗДвП/. Легалната дефиниция в ЗДвП е по-широка, като включва и такива участъци от земната повърхност, които без да са специално пригодени за движение на ППС и пешеходци и без да отговарят на определени техническите изисквания се използват обикновено за движение на ППС и пешеходци. Това законодателно решение е обусловено от приложното поле на ЗДвП, като отразява необходимостта от пълно регулиране на движението на ППС и пешеходците, за да бъдат постигнати целите на закона, вкл. опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и улесняване на тяхното придвижване.
В ЗДвП няма легална дефиниция на „паркинг, нито специфична правна регламентация на правилата за движение в рамките на територията, обособена и използвана за паркинг. Общоприетото значение на думата „паркинг е място, определено за престояване на автомобили, като пътни знаци Д19- Паркинг и Д20- Платен паркинг се използват за сигнализиране на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства. В долната част на пътни знаци Д19 и Д20 или с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен и начинът на паркиране.
Липсата в ЗДвП на специални правила за организацията и правилата на движение на паркинг води до извод, че когато паркингът освен паркоместа има и обособени земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, то тези части от територията му имат характеристиката на „път“ по смисъла на пар. 6, т. 1 ЗДвП. Определянето на паркинга като крайпътна територия в хипотезите на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП не води до извод, че на площта, отредена за паркинг, не може да има вътрешен път и други обекти. На пътя участниците в движението, включително пешеходците, следва да спазват установените правила за движение в ЗДвП и ППЗДвП, освен ако не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗДвП- пътят не е отворен за обществено ползване и собственика или администрацията, която го управлява са определили други правила за движение по него.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Хазарт
Въпроси
Каква е правната основа за възникване на задължението за заплащане на държавна такса и какво е нейното предназначение?
Как следва да се третира държавната такса, заплатена за периода след предсрочното прекратяване на лиценза, когато таксата е еднократно вносима и определяема?
Подлежи ли на възстановяване недължимо платената държавна такса при липса на специално уредена процедура в закона, и как се съгласува това с чл. 4б ЗДТ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В правната теория е безспорно, че държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. След предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена.
Когато таксата е еднократно вносима и определяема, тя е пропорционална на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ и подлежи на възстановяване. Липсата на специално уредена процедура за разглеждане на искането в специалния закон не обосновава извод за невъзможност да се върне недължимо внесена държавна такса, противоречащ на чл. 4б ЗДТ.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Подкупи
Въпрос
Каква е правната квалификация на престъплението по чл. 301, ал. 1, предл. първо НК - формално или резултатно и отразява ли се липсата на вредоносен резултат върху индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Липсата на вредоносен резултат попада в хипотезата на чл. 56 НК, защото самият закон определя престъплението по чл. 301, ал. 1, предл. първо НК като формално, а не като резултатно, и това обстоятелство не може да бъде елемент и от индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат