Dictum – Pro Bono – 5 декември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
За надлежното връчване на съобщението и за неговото удостоверяване съобразно правилата на ГПК и може ли съдът да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Правило при връчване на съобщения по реда на ГПК – чл. 45 ГПК е, че съобщението се връчва лично на адресата. Приравнено на него е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Съдебната практика приема, че се касае до норма, която охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебни книжа. Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор тъй като нормата е създадена в интерес на страната, продиктуван от съображения за наличие на обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично от нея. Редовността на връчването в този случай не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично. В този смисъл практиката на ВКС е неотклонна и категорична.
Следователно, когато две удостоверителни изявления на едно и също длъжностно лице удостоверяват по противоположен начин един и същи факт /връчването/, съдът е длъжен да се произнесе по тях с оглед на принципа на правната сигурност и последователността в удостоверителната дейност на длъжностното лице. В противен случай, би се стигнало до правна несигурност и противоречие в съдебната практика. При наличие на противоречиви удостоверителни изявления, съдът може да изиска допълнителни доказателства или обяснения от длъжностното лице, за да установи истинността на удостоверените факти. Следователно, въззивният съд не може произволно да променя оценката на доказателствената сила на официални документи, а трябва да се ръководи от принципите на правната логика и установената практика.
Съдът не може да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт до опровергаването на материалната доказателствена сила на последното по време, чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са изискванията за възникване и съществуване на осигурително правоотношение, което да обоснове правото на парично обезщетение за общо заболяване?
Може ли осигурителният стаж, натрупан при липса на реално осъществяване на трудова дейност, да бъде признат за валиден за целите на социалното осигуряване?
При какви условия добросъвестно получените осигурителни плащания подлежат на възстановяване от осигуреното лице съгласно чл. 114, ал. 2 КСО?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т. е. трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето.
Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за общо заболяване.
В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение.
Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против собствеността, Кражба, Кражба, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай
Въпроси
Следственият експеримент може ли да даде като непосредствен резултат откриването и привличането на нови доказателства?
Съществува ли процесуална възможност за ползване на протокола като писмено доказателствено средство, документиращо следствен експеримент с участието на подсъдимия, ако обясненията му не са елемент от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Принципно, и при извършване на следствения експеримент може да се изготвят фотоснимки, видеозаписи, диапозитиви и пр., онагледяващи документираните в протокола данни, свързани с изкуствено пресъздаваната обстановка (отделни обстоятелства) и извършените експериментални действия. Трябва обаче да се подчертае, че за разлика от огледа, предмет на коментар в обсъжданото касационно решение, следственият експеримент сам по себе си не може да даде като непосредствен резултат откриването и привличането на нови доказателства. Неговата цел е да се проверят вече получени данни от други доказателствени източници.
След като обясненията на подсъдимия не са елемент от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност, то не съществува и процесуална възможност за ползване на протокола като писмено доказателствено средство, документиращо следствен експеримент с негово участие. При това положение и като се има предвид очертаната в чл. 166 НПК процесуална природа и цел на следствения експеримент (различни от тези по чл. 155 НПК), твърде спорно е видяното съвпадение между разискваната процесуална проблематика в цитираното касационно решение и тази по разглеждането дело, за да се използва практиката на върховната съдебна инстанция в подкрепа на поддържаната теза.
Отделно, дори и при възприетата в протеста възможност фотоалбумът (снимковият материал в него) да се ползва като самостоятелен информационен източник, не би могло да се постигне целеното отхвърляне на констатациите на окръжния съд, че събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост, въведена от чл. 303, ал. 2 НПК като критерий за постановяване на осъдителна присъда.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат