Dictum – Pro Bono – 3 декември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Въззивно производство, Доказване; Конфискация
Въпрос
Длъжен ли е съдът при обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение, и да разпредели доказателствената тежест за установяването му между тях?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор между страните, при което въззивният съд не повтаря процесуалните действия на първата инстанция, а чрез собствените си действия отстранява пороците по установяване на фактите и прилагането на правото. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд служебно не следи (чл. 269, изр. 2 ГПК). В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност (чл. 5 ГПК) въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение.
По аргумент от чл. 263, ал. 1, изр. 2 ГПК в отговора на въззивната жалба не е необходимо да бъде посочено в какво се състои порочността на решението и процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, доколкото въззиваемата страна е удовлетворена от изхода на спора и не може да обжалва само мотивите на съдебния акт. В този смисъл, когато въззивният съд прецени, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК). Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон (чл. 5 ГПК).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпроси
Кои са двете кумулативни предпоставки по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ за получаване на разрешение тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“?
Какви са условията за получаване от чужденец на достъп до пазара на труда съгласно изискванията на българското законодателство, в частност чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗТМТМ?
Подлежи ли на съдебен контрол отрицателното становище на Агенцията по заетостта, което е основание за отказ от МВР за издаване на разрешението?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) №1030/2002. Следователно, за да се издаде Разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, е необходимо кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ или разрешение за пребиваване.
Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, е уредено в ЗТМТМ. Съобразно чл. 15, ал. 1 от с. з., достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Принципно вярна е тезата, че становището на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта обвързва МВР, но това не означава, че същото не може да се контролира. При съдебно оспорване на отказа за издаване на поисканото разрешение, при преценката си относно неговата законосъобразност, съдът контролира и отрицателното становище на Агенцията по заетостта, в случай, че отказът на МВР е обоснован с него.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви обстоятелства или доказателства трябва да бъдат разкрити чрез разследване, за да е налице основание за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?
Какво се разбира под "разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
От изключителния характер на възобновяването следва, че той е способ за поправяне на допуснати съдебни грешки, ясният и несъмнен факт, на чието съществуване, налага тяхното поправяне по реда на пререшаване на делото.
Основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателните дела съдържа две предпоставки – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил окончателния съдебен акт, и те да имат съществено значение за делото.
В съдебната практика трайно се приема че под „разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира не само дейността на разследващите органи по Глава седемнайсета НПК или действията в хода на съдебното следствие, но така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на такива обстоятелства, която е от естество да гарантира тяхната достоверност – процес по ГПК, АПК или прокурорска проверка по чл. 145 ЗСВ. Новите обстоятелства могат да бъдат разкрити и в рамките на регламентираната в Глава трийсет и втора НПК процесуална дейност на прокурора по привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат