Dictum – Pro Bono – 31 октомври 2025 г.

ПРБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: "задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. б ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по-малкото. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не.

В хипотеза като процесната, в която срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 343б, ал. 3 НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството „обвиняем“ само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. Този правен извод, подробно обоснован в отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол, по никакъв начин не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищецът е разпитван като свидетел в процесното досъдебно производство и това е единственото процесуално качество, което е имал в него. Законът следва да се прилага не формално, а да се тълкува волята на законодателя според духа на приложимите правни норми, които целят обезвреда на правните субекти срещу които се води наказателно производство, без те да са го предизвикали със свои действия и без да са осъществили какъвто и да било престъпен състав, но въпреки това са търпели неблагоприятни последици от приложената спрямо тях, несъмнено противоправна, процесуална принуда. Спрямо ищеца са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което той следва да бъде обезщетен за претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с проведеното срещу него противоправно наказателно производство.