Dictum – Pro Bono – 22 октомври 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Как се доказва пълна трансформация (придобиване по време на брака на вещи с лично имущество) и необходимо ли е оборване на презумпцията за съвместен принос в този случай?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Придобитите по време на брака вещи с лично имущество от единия съпруг става негова лична собственост по силата на закона /чл. 23 СК/. За тези вещи не се отнася и не действа презумпцията за съвместен принос. Затова доказването, че определена вещ, макар и придобита по време на брака възмездно, е лична собственост на единия съпруг в резултат на трансформация на лично по чл. 22, ал. 1 СК, не е свързано с оборване на презумцията за съвместен принос, предвидена в чл. 21, ал. 3 СК. За да докаже, че придобитата по време на брака възмездно вещ е негова лична собственост в резултат на трансформация на лично имущество, съпругът, поддържащ такова твърдение, трябва да докаже произход на средствата, вложени в придобиването - от преди сключване на брака, от имущество, придобито по наследство или от дарение.
Отделна хипотеза, различна от трансформацията е придобиване на вещни права възмездно по време на брака от единия съпруг при пълна липса на принос на другия съпруг в хипотезата на успешно проведен иск по чл. 21, ал. 4 СК, когато на доказване подлежи изключване на приноса във всичките му форми по чл. 22, ал. 2 СК и в пълен обем /например поради излежаване на присъда, проява на зависимости от хазарт или др./ В този случай се оборва презумпцията за съвместен принос. При придобиването на друго имущество със средства от имущество, за което е призната липса на принос по чл. 21, ал. 4 СК също е възможна трансформация.
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК, доказателствената тежест да проведе главно и пълно доказване, че е вложил свое лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК в придобиването на конкретната вещ е за този съпруг, който твърди, че тази вещ е индивидуална собственост, позовавайки се на трансформация. При позоваване на трансформация на лично имущество е ирелевантен и не се изследва приносът на другия съпруг във всичките му форми и обем. Съпругът, който твърди придобиване с лични средства следва да притежава лично и в индивидуална собственост тези средства към момента на придобиване на собствеността върху имота, за който иска да се установи, че е индивидуална негова собственост.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са нормативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ДОПК предвижда, че отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Тълкуването на посочената норма налага извод, че фактическият състав включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – извърши някое от действията, описани в нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка – вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането – чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против реда и общественото спокойствие, Образуване и ръководене на организирана престъпна група
Въпрос
Елемент ли е от изпълнителното деяние на чл. 321, ал. 1 и 2 НК реализирането на последващата престъпна дейност според легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 НК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 НК реализирането на последващата престъпна дейност е само цел на групата, а не елемент от изпълнителното деяние на чл. 321, ал. 1 и 2 НК. Престъплението по чл. 321 НК ще бъде осъществено и ако участващите в групата изобщо не са пристъпили към реализиране на престъпната си цел, както и когато не всички от персоналния ѝ състав са ангажирани с постигането ѝ или това е възложено на лица извън престъпното сдружение. С оглед всички тези специфики на посегателството по чл. 321 НК е достатъчно дейците да съзнават, че са част от трайно структурирано сдружение, че това сдружение включва и други членове и че съвместната им дейност е насочена към извършване на онези престъпления, за които те са постигнали съгласие.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат