Dictum – Pro Bono – 20 октомври 2025 г.

Договорите за обществени поръчки са писмени споразумения между възложителя и избрания от него в резултат на извършен подбор по реда на ЗОП, съобразно спецификата на предмета на поръчката, изпълнител. По аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП възлагането трябва да е съобразено с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция и да не нарушават забраната по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Спазването на описаните принципи е осигурено чрез императивните разпоредби на закона, включително тази на чл. 116 ЗОП, лимитативно изброяваща случаите, в които вече сключеният договор за обществена поръчка може да бъде изменян.

Основното правило, съдържащо се в изградения в чл. 116, ал. 1 – ал. 6 ЗОП комплекс от норми, е за недопустимост на съществените изменения. Следва да се отбележи, обаче, че конкретните правни норми от този комплекс, сочени за нарушени от органа, проявяват известно различие в съдържанието си в различните редакции на закона, последвали неговото обнародване в ДВ бр. 13/2016 г. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, но в случая това се отнася до материалноправното основание за упражняване на властническото правомощие на органа да определи финансова корекция, а не до правните норми, които са давали правна регламентация на дължимите от бенефициера действия, в качеството му на възложител на процесната обществена поръчка, към момента на твърдяното от органа нарушение.