Dictum – Pro Bono – 16 октомври 2025 г.

На осъдения следва да се признае право на нов съдебен процес, когато задочното производство пред съда е проведено без да са налице кумулативните предпоставки за това, очертани в чл. 8, пар. 2 Директива /ЕС/2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (по-нататък Директивата).

Извън съмнение е обстоятелството, че посочената разпоредба на Директивата има директен ефект, както и че в нея са установени допълнителни условия за провеждане на задочен процес, между които обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.

В своята практика ВКС е имал повод да отбележи, че Решението по дело С-135/25г. на СЕС представлява тълкувателен акт, който разяснява смисъла и обхвата на нормативните изисквания на общностното право, установени в чл. 8 и чл. 9 Директивата във връзка с преценката за съвместимостта на чл. 424, ал. 1, изр. 2 НПК с тълкуваните разпоредби от Директивата. Посочената национална правна норма изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъденото лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването съдът не е могъл да го уведоми нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда. Макар Решението по Дело С-135/25г. да не изключва безусловно съответствието на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК с правото на ЕС, позовавайки се на уредените в Директивата принципни положения относно правото на достъп до материалите по делото и правото на лично участие в наказателното производство като ключов елемент на справедливия съдебен процес, Съдът на ЕС предпоставя приложението на обсъжданата национална правна норма от спазване на определени условия, които са анализирани поотделно в мотивите на решението и са изрично формулирани и разграничени в неговата диспозитивна част. Между тях е изискването компетентните органи да са уведомили своевременно задочно осъденото лице за датата и мястото на провеждане на съдебния процес, както и за последиците от неявяването му пред съда, а именно, че съдебното производство може да се проведе в негово отсъствие. Изрично в пар. 40 от цитираното Решение на СЕС е посочено, че ако няма ефективно своевременно съобщаване на засегнатото лице на информацията относно последиците от неговото неявяване в съдебния процес по начин, който да гарантира със сигурност, че тази информация е била предоставена и действително получена от него, второто условие по чл. 8, пар. 2, б. а Директивата не може да се приеме за изпълнено. В същия параграф СЕС посочва, че макар знанието за привличането му като обвиняем да може разумно да позволи на обвиненото лице да разбере, че вероятно срещу него ще се води съдебен процес, само това знание не е достатъчно, тъй като не му позволява да разбере последиците от неявяване в този съдебен процес. В пар. 41 по отношение на предпоставката, установена в чл. 8, пар. 2, б. б Директивата –представителството от упълномощен адвокат, е уточнено, че наличието на „упълномощаване по смисъла на цитираната разпоредба изисква самото засегнато лице да е поверило на адвокат, евентуално определен служебно, задачата да го представлява в задочния съдебен процес.