Dictum – Pro Bono – 10 октомври 2025 г.

Правото на лицата да присъстват на съдебния процес е признато и гарантирано в Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, като в съображение 33 от тази директива изрично се потвърждава, че това право е неразделна част от основното право на справедлив съдебен процес. В този смисъл съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива е гарантирано, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях, като съгласно параграфи 2 и 4 от този член при определени условия може да се допусне и задочно провеждане на съдебния процес. Тези условия се състоят в следното: a) заподозреният или обвиняемият да е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или б) заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Същевременно в член 9 Директива 2016/343 е гарантирано, че когато се провежда задочен съдебен процес, въпреки че не са били изпълнени условията за това, предвидени в член 8, параграф 2 от директивата, засегнатото лице има право „на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество […] и може да доведе до отмяна на първоначалното решение. Във връзка с този регламент следва да се отбележи, че правото на лично участие е валидно за всяка процедура, в която се решават въпроси, свързани с реализирането на наказателната отговорност за извършено престъпление, поради което това право се явява относимо и за съдебната процедура по чл. 465 НПК.

Доколкото член 8, параграф 4 и член 9 Директива 2016/343 са разпоредби с директен ефект (т. 28 от решение на СЕС по дело C 569/2020 – „тъй като предвиждат безусловно и достатъчно точно приложното поле и значението на правото на нов съдебен процес“), ВКС е длъжен в настоящото производство, имащо за предмет искане за нов съдебен процес поради неучастие в наказателното производство, да се основава именно на общите минимални правила, прогласени в член 8, параграф 4 и член 9 Директива 2016/343. Съобразно тези правила задочно осъденият може да бъде лишен от правото на нов съдебен процес само ако са изпълнени цитираните условия по член 8, параграф 2 Директива 2016/343, тъй като само когато са изпълнени тези условия задочно проведеният съдебен процес е в състояние да доведе до решение, което съгласно предвиденото в параграф 3 от същия член може да бъде изпълнено, без да се предвижда право на нов съдебен процес. Тук следва да се отбележи, че хипотезите по букви а) и б) от член 8, параграф 2 се прилагат алтернативно, като всяка от тях съдържа две кумулативни условия, първото от които е засегнатото лице да бъде уведомено за съдебния процес. В обобщение, от текста на член 8, параграф 2 Директива 2016/343 произтича, че спазването на поставените от тази разпоредба условия предполага засегнатото лице да е било уведомено своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване, или да е било уведомено за съдебния процес, когато при това е представлявано от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Следователно засегнатото лице има право на нов съдебен процес, когато не е било уведомено своевременно за съдебния процес или когато, след като е било уведомено за него, не е било уведомено за последиците от неговото неявяване, нито е било представлявано от упълномощен да го защитава адвокат.

За да се установи дали в случая са били изпълнени посочените в член 8, параграф 2 Директива 2016/343 условия, на първо място следва да се провери и прецени дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен официален документ, който недвусмислено да посочва датата и мястото на съдебния процес, а в случай че то не се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, и последиците от евентуалното му неявяване.

От съображение 36 Директива 2016/343 е видно, че засегнатото лице се счита за надлежно уведомено, ако своевременно е било „призова[но] лично“ или ако „по друг начин [му] се предоставя официална информация относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава възможност да се осведоми за [него]“. От това съображение следва също, че уведомяването на засегнатото лице за последиците от неявяване означава, че то е уведомено своевременно за това, „че решението може да бъде постановено, ако не се яви на съдебния процес“.