Dictum – Pro Bono – 10 септември 2025 г.

Нормата на чл. 34, ал. 1 ЗС е ясна и не се налага установяване на действителния й смисъл по тълкувателен път, по приложението на същата е налице богата съдебна практика, вкл. и на ВКС. Пречка за делба е налице само тогава, когато вещта не е годен предмет на правото на собственост, или по разпореждане на закона, по естеството или поради предназначението си е извадена от гражданския оборот - напр. реална част от поземлен имот, неотговаряща на чл. 19 ЗУТ, общи части по чл. 38 ЗС, несамостоятелни вещи и др.

Аналогично и нормите от СК, уреждащи статута на придобито по време на брак жилище като семейно такова, и начина на разпореждането със семейното жилище, също не се нуждаят от тълкуване, по приложението им е налице богата съдебна практика, вкл. и на ВКС. В съдебната практика по приложението на действащия СК, и предходните отменени СК от 1968 и 1985 г., трайно се приема, че с прекратяването на брака съпружеската имуществена общност се прекратява и между бившите съпрузи възниква обикновена съсобственост при равни дялове спрямо придобитото по време на брака имущество, вкл. и спрямо семейното жилище. От този момент нататък отношенията между бившите съпрузи по повод съсобствените вещи, вкл. и семейното жилище, се уреждат от разпоредбите на чл. 30-36 ЗС.

Няма колебание в практиката на ВКС, че предметът на иска за делба на съсобствена вещ-бившо семейно жилище, е различен от предмета на съдебното решение, с което съдът е определил по реда на чл. 56 СК кой от бившите съпрузи да ползва семейното жилище или е утвърдил споразумение по брачното дело, с което страните доброволно уреждат този въпрос, че с бракоразводното решение не се формира сила на пресъдено нещо по собствеността на семейното жилище, освен ако по този въпрос съпрузите не са се договорили изрично в споразумението, утвърдено от съда при прекратяване на брака им, с което да са прекратили съсобствеността си. Липсата на идентичност в делата дава възможност за предявяване на иск за делба на съсобственото жилище, въпреки че ползването му е предоставено на единия от съпрузите в брачния процес /самостоятелно или заедно с родените от брака непълнолетни деца/. Защитата на непълнолетните деца с контекста на чл. 26 СК е приложима само в хипотеза на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, но не и когато семейното жилище е било придобито в СИО, поради което тази норма на чл. 26 СК се явява неприложима при уреждане на имуществените последици между съпрузите при развод спрямо придобитото по време на брака общо имущество, респ. от нея не може да се извлича по аналогия прилагането й в отношенията между лицата, придобили имот по време на фактическо съжителство в обикновена съсобственост. Ето защо въпросът дали е налице непълнота в защита интересите на непълнолетните деца, родени при фактическо съжителство, при делба на придобитото от родителите им жилище, не е от значение за конкретния спор, доколкото няма да обуслови извод за наличие на законова пречка за уважаване иска за делба на същото това жилище, тъй като действащото позитивно право и съдебната практика по приложението му не установяват забрана за делба на семейното жилище, придобито общо от съпрузите по време на брак, дори и да има непълнолетни деца от брака, когато това семейно жилище е самостоятелен обект на собственост.