Dictum – Pro Bono – 29 август 2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 69 СК, срокът, в който детето може да предяви иск за установяване на произхода си от бащата е тригодишен от навършване на пълнолетието. Трайно установено е разбирането, че този срок е преклузивен, доколкото нормите, с които се уреждат възможностите за установяване и оспорване на произход са от повелителен характер и са свързани със статута на личността.

Съгласно константната практиката на ЕСПЧ, определянето на правната връзка на детето с предполагаемия му баща (и обратно) се отнася до “личния живот” на заинтересованата страна, поради което възможността му да установи произхода си от бащата несъмнено попада в приложното поле на чл. 8 от КЗПЧОС. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че в тези случаи намесата на държавата в упражняването на това право е недопустима, освен в предвидените от закона случаи и в интерес на обществената сигурност, защита на обществения ред, здравето, морала, правата и свободите на членовете на обществото. За прилагане на предвидената в конвенцията защита, е необходимо да бъде постигнат баланс в интересите на заинтересованото лице и обществото.

В конкретната хипотеза, определянето на тригодишен преклузивен срок за установяване произхода от бащата, считано от навършване пълнолетие на детето, без да се отчитат конкретните факти, възможността за узнаване на обстоятелствата свързани с него, причините за късното разкриване на информацията или получаване на доказателства, е в противоречие с личния интерес на детето за установяване на произхода му. Същото не е обосновано и с оглед осигуряване на правната сигурност, доколкото стриктното прилагане на сроковете лишава детето от възможността да установи своя произход, в хипотези при които поради несвързани със закона причини не е имало обективна възможност за защита и предявяване на иска. В този смисъл е и решението по Дело D. v. Bulgaria. Прилагането на срока и определяне неговото начало от пълнолетието на детето, без отчитане на конкретните специфики и момента на узнаване на предполагаемия произход на заинтересованата страна, е в противоречие и с принципите на ГПК за упражняване на процесуалните права и началото на течение на сроковете, които винаги са от узнаването.