Dictum – Pro Bono – 8 август 2025 г.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Константна е практиката на Върховния административен съд, че юридическите лица, доколкото нямат психика, не могат да търпят неимуществени вреди като болки, страдания, неудобства и тн. Накърняването на репутацията и доброто търговско име имат имуществено измерение и биха имали отражение върху имуществото на юридическото лице посредством неговото намаляване, което както правилно отбелязва първата инстанция, има характер на имуществени вреди. Самият общопризнат смисъл, вложен в понятието „неимуществени вреди“ налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно - парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на юридическото лице - търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, то няма неимуществени активи и пасиви и вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно единствено психическите преживявания на увреденото лице, а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално. Доколкото обаче при гражданските съдилища има противоречива практика относно въпроса за обезщетяването на неимуществени вреди при юридическите лица, е налице образуваното в тази връзка тълк. дело №1/2023 г. по описа на ОСНГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което понастоящем е все още висящо, за постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по въпроса „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?”. Към настоящият момент няма постановено тълкувателно решение.