Dictum – Pro Bono – 31 юли 2025 г.

Независимо от непредставянето на доказателства, установяващи настъпване на предвидения в чл. 637, ал. 1 ТЗ факт, в изпълнение на задълженията си по чл. 23, ал. 6/предишна, ал. 4/ ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд следва да извърши служебна проверка в Търговския регистър относно открито производство по несъстоятелност на страните. При констатиране на такъв факт, съдът трябва да преустанови временно процесуалните действия, насочени към разглеждане и решаване на делото по същество, съответно да съобрази процесуалните си действия с оглед откритото производство по несъстоятелност.

Откриването на производството по несъстоятелност следва да бъде съобразено от въззивния съд, като независимо от наличието на изключенията по чл. 637 ТЗ, задължителното участие на синдика като самостоятелна страна в продължаващото производство следва от съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 637, ал. 3 и 4 ТЗ и чл. 691 ТЗ и необходимостта от постигане на процесуална икономия чрез неоспоримост на съдебно установеното вземане в производството по несъстоятелност. Признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска, което съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Синдикът има качество на самостоятелна страна в производството, а длъжникът действа чрез управителните си органи, независимо дали са лишени от правомощия, като възобновеното по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ производство замества това по чл. 694 ТЗ. Изключение от задължението за спиране на производството съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ е предвидено в хипотезата, при която към датата на откриване на производството по несъстоятелност по дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане, но и в този случай синдикът следва да бъде конституиран като страна в производството. Участието на синдика прегражда възможността за симулативни процеси и злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника и кредиторите му, като в нередки случаи се явява гаранция срещу признаване на привидни вземания и увреждане на останалите кредитори, чийто процесуален субституент е синдикът. Неконституирането му в хипотезата на продължено производство по чл. 637, ал. 1, изр. 2 ТЗ отнема правната възможност на кредиторите на несъстоятелността да вземат участие в него, да наведат доводи, да поискат и представят допустими доказателства, както и да обжалват постановеното решение, поради което защитата на правата на останалите кредитори би била поставена изцяло в зависимост от служебното начало в гражданския процес.

Макар и съгласно чл. 694, ал. 3 ТЗ участието на синдика в производствата, образувани по положителни или отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 - 3 ТЗ, да е задължително, не се поражда необходимо задължително другарство между него и главните страни по тези искове, поради което между тях не възниква съвместна процесуална легитимация, обуславяща недопустимост на исковия процес, респ. на решенията, постановени в него, при неучастие на синдика. Не всяко нарушение на съдопроизводствените правила от съда, довело до ограничаване на процесуалното право на страните на участие в процеса (дори то да бъде съществено), обуславя недопустимост на обжалвания съдебен акт. Процесуалните нарушения, допуснати от съда, които не са свързани с пораждането, съществуването и надлежното упражняване на процесуалното право на иск, се отразяват не на допустимостта, а на правилността на постановеното от него решение.