Dictum – Pro Bono – 17 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение; Граждански процес, Въззивно производство
Въпрос
Поведението на действителния собственик съставлява ли част от фактическия състав на придобивната давност, на която се е позовала насрещната страна и може ли евентуално пасивното поведение /бездействие/ на собственика на имота да обоснове осъществяване на последиците на придобивната давност върху имота в полза на друго лице?
Отговор
Който се позовава на придобивна давност трябва да докаже активно поведение, установяващо елементите на владението. Собственикът не е длъжен да упражнява правото си явно, необезпокоявано и непрекъснато, нито да противопоставя на трети лица намерението си за своене, за да се приеме, че продължава да притежава правото на собственост върху един имот. Правото на собственост не се изгубва при неупражняването му, а само ако друг го придобие – чл. 99 ЗС. Затова позоваващият се на придобивна давност следва да докаже елементите на владението и признаците му, упражняването му в релевантния в конкретната хипотеза законово установен срок. При придобивна сделка с несобственик е приложима презумпция на чл. 69 ЗС относно субективния елемент - намерението за своене, но тя е оборимата. Обективният елемент на владението и признаците му обаче подлежат на доказване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпроси
При какви обстоятелства може да се приеме, че сделката е част от данъчна измама, така че да се обоснове отказ за приспадане на ДДС, и какво е значението на знанието или дължимото знание на данъчнозадълженото лице за такава измама?
Отговори
За да се установи такава злоупотреба, трябва да са изпълнени две условия – от една страна, разглежданите сделки да водят до получаване на данъчно предимство, и от друга страна – от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на тези сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Както приема Съдът на Европейския съюз, посочването на фиктивен доставчик във фактурата за стоките или услугите,, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не представлява такава злоупотреба, тъй като посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено право на приспадане на ДДС е формално условие за това право, и следователно не води до изпълнение на материалноправните условия, предвидени в разпоредбите относно правото на приспадане. Следва да се съобрази и обстоятелството, че за обосноваването на отказа на право на приспадане не се налага установяване на риск от загуба на данъчни приходи. За целите на това обосноваване е без значение и дали разглежданата сделка е предоставила данъчно предимство на данъчнозадълженото лице или на други участници във веригата от доставки. Всъщност, от една страна наличието на такова предимство е без значение за изпълнението на материалноправните условия, от които зависи правото на приспадане, каквото е доставчикът на съответните стоки или услуги да има качеството на данъчнозадължено лице. От друга страна, за разлика от злоупотребите, установяването дали данъчнозадълженото лице е участвало в измама с ДДС не зависи от това дали е изпълнено условието сделката да му е предоставила данъчно предимство в противоречие с преследваните от директивата за ДДС цели.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против собствеността, Унищожаване и повреждане
Въпрос
Как се тълкува легалното определение на понятието “маловажен случай”?
Отговор
Законът в чл. 93, т. 9 НК е дал легално определение на понятието “маловажен случай” и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППВС №6/1971 г., р. II, т. 7, в Тълкувателно решение №23/21.IV.1981 г. по н. д. №12/81 г., в Тълкувателно решение №113 от 16.12.1982 г. по н. д. №97/82 г. на ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС.
Маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като юридически признак на деянието, водещ до смекчена наказателна отговорност за дееца, той следва да се преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 НК.
Заключение за маловажен случай следва да се направи на базата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат