Dictum – Pro Bono – 4 юли 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Правен интерес; Търговско право, Дружествено право
Въпрос
Допустимо ли е наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на съдружника, което е наследимо?
Отговор
Активно легитимиран по иска с правно осн. чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано – съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание и целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решението на съда има действие по отношение на всички – на самото дружество и на отделните му членове. Изрично законът - чл. 74, ал. 3 ТЗ дава право на всеки съдружник, респ. акционер да встъпи като съищец в делото и да поддържа иска, дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
Следователно конститутивният иск по чл. 74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник, респ. акционер не само за защита на неговите отделни членствени права – имуществени и неимуществени, а чрез реализирането й се охраняват и интересите на останалите съдружници, респ. акционери, на дружеството и обществения интерес, който изисква в правния мир да не съществуват и да не се изпълняват решения на Общи събрания на съдружниците, които противоречат на повелителните разпоредби на закона, на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска. Ищецът може и без да притежава качеството „съдружник“, акционер“, респ. да защитава съществуващо членствено правоотношение, да продължи воденето на иска за отмяна на решенията на Общото събрание.
При настъпила във висящ процес по иск с правно осн. чл. 74 ТЗ смърт на ищеца, явяващ се съдружник в ООД, е налице хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение на осн. чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ. Следователно и в този случай следва да се приеме, че отпадането в хода на процеса на членственото правоотношение няма за правна последица недопустимост на иска. Ето защо искът по чл. 74 ТЗ може да се разгледа при участието на наследниците на починалия ищец, които на осн. чл. 227 ГПК се конституират вместо него. Процесуалното правоприемство в този случай не е безусловно. Доколкото чрез иска по чл. 74 ТЗ, както бе посочено по-горе, се защитава членственото правоотношение на ищеца, съществувало към момента на приемане на атакуваните решения на Общото събрание, от значение за възможността да бъдат конституирани наследниците му във висящия процес е дали чрез иска се защитават права, които са наследими. По правило при смърт на съдружник на осн. чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследява дружественият дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет като съдружник в дружеството или ако общото събрание не го приеме за съдружник. Идентично право по чл. 125, ал. 3 ТЗ, без да притежава членствено правоотношение, има и прекратилия след завеждане на иска по чл. 74 ТЗ на някое друго основание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ участие в дружеството съдружник. Правото на всеки съдружник да притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, е регламентирано изрично в чл. 127 ТЗ и е основно имуществено право, включено в съдържанието на членственото правоотношение. Това имуществено право може да бъде засегнато от решение на Общото събрание на съдружниците. Ако съдружникът е упражнил правото си на лична преценка и е предявил иск по чл. 74 ТЗ за защита на така нарушеното му имуществено право, то след като законът допуска материално правоприемство по отношение на това имуществено право, е допустимо и процесуално правоприемство при настъпила в хода на процеса за защитата му по чл. 74 ТЗ смърт на ищеца. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на други наследими имуществени права на съдружника: право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична вноска, право на лихва при направени допълнителни парични вноски, ако такова е уговорено.
Налага се извод, че е допустимо наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно осн. чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател, ако с този иск се защитава нарушено право на съдружника, което е наследимо. Съответно ако с иска по чл. 74 ТЗ се защитават ненаследими права на съдружника в ООД, то поради настъпилата смърт на ищеца, не може да настъпи правоприемство в материалното правоотношение и поддържането на този иск от страна на наследниците на починалия съдружник е недопустимо.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Здравеопазване
Въпрос
Могат ли разпоредбите на Националния рамков договор за медицински дейности и Закона за здравното осигуряване да бъдат правно основание за налагане на санкции за извършване на допълнителни услуги, извън пакета, гарантиран от НЗОК?
Отговор
Съгласно пар. 2 Заключителните разпоредби (ЗР) на Наредбата, последната е приета на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 2 и 8 Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 4, ал. 3 и чл. 45, ал. 2а Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно пар.3, ал. 1 ЗР на Наредбата, изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването. Съгласно пар.3, ал. 2 ЗР, министърът на здравеопазването издава указания във връзка с медицинското обслужване на лицата, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на пар.1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване (ДР ЗЗО). Според пар.1, т. 22 ДР ЗЗО, "Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. Следователно, компетентността по изпълнение на Наредбата по силата на закона е възложено на министъра на здравеопазването, като липсва предвиждане същият да делегира тези свои правомощия на директора на РЗОК/НЗОК.
В чл. 81, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) е предвидено, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 81, ал. 3 ЗЗ, правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Съгласно чл. 81, ал. 3 ЗЗ, условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Приета на тези основания е Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата).
Съгласно чл. 1 Наредбата, в относимата й редакция към процесната заповед, с наредбата се уреждат условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на българските граждани и на лицата, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на пар.1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 2, ал. 1 Наредбата, също в релевантната към заповедта редакция, (Доп. - ДВ, бр. 22/2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) - Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. Съгласно чл. 2, ал. 2 Наредбата, (Доп. - ДВ, бр. 22/2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) - Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. Съгласно чл. 2, ал. 3 Наредбата, отново в действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция (Доп. - ДВ, бр. 5/2011 г.) - Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. Според чл. 2, ал. 4 Наредбата (Нова - ДВ, бр. 22/2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) - Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. Следователно, изрично са отграничени в чл. 2, ал. 3 Наредбата предоставяните допълнителни услуги срещу заплащане като специфичен вид услуги, предоставяни извън пакета услуги по ал. 1-2 от чл. 2.
В наредбата се урежда и предоставянето на достъп до медицинска помощ на лица, различни от здравноосигурените лица. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗ, чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут и право на убежище, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 при условията и по реда за българските граждани. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗ, редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 и 1а се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
Съгласно чл. 4, ал. 1 Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗО, правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗО, условията и редът за упражняване правото на достъп и свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата по чл. 81, ал. 3 Закона за здравето и в националните рамкови договори. В чл. 45, ал. 1 ЗЗО са изчерпателно изброени видовете медицинска помощ, които подлежат на заплащане от НЗОК. А именно, съгласно тази разпоредба, Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., /отм./ - ДВ, бр. 98/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.); 8. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;9. дентална помощ; 10. медицински грижи при лечение в дома; 11. предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. медицинска експертиза на трудоспособността; 14. транспортни услуги по медицински показания. 15. медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а, 6б и ал. 1а и 3 Закона за здравето, както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с трансфер от Министерството на здравеопазването съгласно закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗО, медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването. В чл. 45, ал. 2а ЗЗО е предвидено, че с наредбата по чл. 81, ал. 3 Закона за здравето се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Следователно, в медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО не се включват допълнително заплатените услуги, предвидени по чл. 24а, ал. 1 Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата). Същите не попадат в обхвата на Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Следва ли мотивите към присъдата да бъдат подписани от всички членове на съдебния състав, включително и от съдията, независимо дали е на особено мнение?
Налице ли е незаконен състав, когато член на състава на съда, останал на особено мнение, не подписва мотивите към присъдата, а само диспозитива и особеното си мнение?
Отговори
Съгласно чл. 305 НПК издаваната в името на народа присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Тя се оповестява публично по този начин. Съгласно чл. 308, ал. 2 НПК, когато делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата. Но единството от трите части не се променя.
В разглежданото производство публично прочетеният диспозитив е подписан от съдията-докладчик и председател на състава и двамата съдебни заседатели, като изрично е посочено, че първият е на особено мнение. При това положение и в съответствие с гореказаното се активира разпоредбата на чл. 310, ал. 2, изр. 2 НПК, съгласно която подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. Прочитът на разпоредбата не може да остане изолиран от останалите норми и най-вече от обстоятелството, че присъдата е цялост от уводна част, диспозитив и мотиви и изисква подписите на всички участници в съдебния състав. Макар и да не е уточнено, а и без значение кой точно от съдебния панел е останал на особено мнение, на мотивите ПО ПРАВИЛО поставя подпис и председателят на състава-винаги съдия /а и друг професионален съдия, ако се касае за производство, изискващо разглеждане от разширен състав по силата на нормата на чл. 28, ал. 1, т. 3 НПК, но това не е тема на актуалното решение/. Съдията не може да бъде пренебрегнат, дори и да не е част от мнозинството в постановяващия присъдата съдебен състав. За яснота законодателят е добавил, че при всички случаи на изразено особено мнение по диспозитив, с отложено изготвяне на мотивите към присъдата, се подписват съдебните заседатели. Макар и да не е отразено изрично, подписът на професионалния съдия се приема за задължителен елемент в мотивите-неделима част от присъдата, чието единство от уводна част, диспозитив и мотиви не се разбива само тогава.
Във варианта, когато останалият на особено мнение член на състава на съда, който и да е той, не подписва мотивите към присъдата, а само диспозитива и особеното си мнение, ще е налице незаконен състав, тъй като присъдата като единен процесуален документ не е постановена от всички.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат