Dictum – Pro Bono – 16 юни 2025 г.

В чл. 79, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗДДС за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по следната формула за недвижимите имоти, за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит: ДД = НДДС х 1/2020х БГ. Съгласно т. 46 от решение на Съда на ЕС от 12 септември 2024 година по дело C-243/23, механизмът на корекция, предвиден в Директивата за ДДС, който е неразделна част от режима на приспадане, има за цел да увеличи точността на приспаданията, по начин, осигуряващ данъчен неутралитет, така че правото на приспадане за осъществените на предходния етап сделки да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този данък доставки (решение от 9 юли 2020 г., Finanzamt Bad Neuenahr-Ahrweiler, C-374/2019, EU:C:2020:546, т. 20).

Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС предвижда, че корекции по чл. 79 ЗДДС не се извършват ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон. При действието на отменения ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) доставките на сгради, които не са нови, са били облагаеми, а по действащия ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) доставките са освободени. На основание чл. 45, ал. 7 ЗДДС право на доставчика е да избере, тези доставки да бъдат облагаеми. Тази законодателна промяна не засяга разглеждания случай, тъй като сградата, находяща се в гр. София, [улица] изградена и въведена в експлоатация през 2007 г. Твърдението на касатора, че сградата е придобита през 2006 г. е в противоречие с доказателствата по делото за въвеждането й в експлоатация на 07.01.2007 г. Цитираната в касационната жалба съдебна практика и приложените съдебни решения на Върховния административен съд се отнасят до корекция на данъчен кредит за придобиване и изграждане на сгради, които не са нови преди 01.01.2007 г., представляващи облагаеми доставки при действието на отменения ЗДДС, към момента на последващата им продажба, която представлява освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, поради което не са относими към предмета на спора. В разглеждания случай данъчно задълженото лице претендира, че не дължи корекция на данъчния кредит ползван за изграждането на сграда, въведена в експлоатация през 2007 г., самостоятелни обекти, от която е продало след повече от 60 месеца от въвеждането й в експлоатация. В този случай изключението по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е приложимо.

Не е приложимо и ограничението на корекциите, предвидено в чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Според тази норма корекции по чл. 79, 79а и 79б ЗДДС не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит по б. а, или от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато не е упражнено право на данъчен кредит по б. б. В случая корекцията е на приспаднат данъчен кредит за доставки на стоки и услуги за изграждането на сграда, които са или биха били дълготрайни активи съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС и за които срокът на корекция е по-дълъг, с оглед продължителността на икономическия живот на сградата. Този срок е съобразен във формулата, посочена в чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗДДС.