Dictum – Pro Bono – 25 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Погасителна давност
Въпрос
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностния срок за главницата и за възнаградителната лихва – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг?
Отговор
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Бежанци и убежище, Граждански права и статус
Въпроси
Съответства ли издаденият отказ за влизане в страната на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България при наличието на разрешение за пребиваване?
Допуска ли приложението на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006 влизане на територията на държава членка при наличие на издадено разрешение за пребиваване от същата държава, макар и при липса на редовен паспорт?
Могат ли разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и на Директива 2003/86/ЕО да обосноват право на влизане в страната на член на семейството на гражданин на ЕС, независимо от притежаването на валиден документ за пътуване?
Отговори
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Отказът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и липса на валиден документ за пътуване.
В чл. 13 от Регламент (ЕО) №562/2006 е регламентирано, че „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите-членки, или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат.“ По аргумент за по-силното основание, след като регламента разрешава влизане на териториите на други държави-членки с издаденото разрешение за пребиваване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала същото разрешение, то очевидно допуска влизането в същата държава-членка при наличие на представено разрешение на пребиваване.
Съгласно съображение 5 Преамбюла на Директива 2004/38/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите–членки следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност.
Съгласно пар.40 ЗЧРБ законът въвежда изискванията на Директива 2003/86. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗЧРБ след приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. А съгласно пар.1а ЗЧРБ събиране на семейство е влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на чужденец, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Каква е целта на наказанието съгласно чл. 36 НК?
Какви критерии са установени в практиката на ЕСПЧ и на СЕС за проверка дали съдебният състав е предубеден?
Отговори
Съгласно разпоредбата на чл. 36 НК наказанието се налага за постигане на две превантивни цели – едната е индивидуална превенция и е насочена към личността на дееца. Втората цел е постигане на генерална превенция, която е насочена спрямо останалите членове на обществото и се определя за да формира у тях възпитателно отношение и като превенция срещу извършването на подобен род престъпления.
В този контекст генералната превенция изисква отчитане на ръста на престъпленията, за които се налага съответното наказание, за да се прецени и неговата тежест, с която адекватно може да бъде постигната нейната цел. Въззивният съд е съобразил становището си по този въпрос и със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №1/83г. /чиито указания съгл. ТР №1/2022 г. на ОСНК на ВКС са актуални и понастоящем/, в т. 7 от което е посочено, че при определяне на наказанието на подсъдимите за извършени от тях престъпления по транспорта следва да се отчитат в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, както и в частност ръста и тежестта на тези престъпления, извършени в пияно състояние, като съдилищата възприемат една по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция. В контекста на цитираното тълкуване въззивните мотиви в тази им част са напълно законосъобразни, с оглед задължителния характер съдебния акт – тълкувателно постановление, чиито указания по прилагането на закона са задължителни за съдилищата и спазването им от страна на съда не сочи на предубеденост по делото.
В принципен план решението по всяко дело включително и реализацията на наказателната отговорност на дееца се определя от конкретните обстоятелства по същото и комплексният им анализ, които са индивидуални за всеки извършител, поради което е недопустимо чрез съпоставка на отделни казуси да се правят изводи за предубеденост на съдебния състав.
Предубедеността като основание за отвод е получила подробно тълкуване в практиката на ЕСПЧ и на СЕС, в които са установени ясни критерии за проверка дали съдебният състав по делото е предубеден при неговото разглеждане като от решаващо значение е не „субективното схващане на дееца /колкото и да е разбираемо/, а дали от конкретните обстоятелства по случая може да се приеме, че опасенията му са обективно оправдани“, каквито обективни факти по настоящото дело не са установени.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат