Dictum – Pro Bono – 24 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Облигационно право
Въпрос
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска разпростира ли се върху защитните възражения на ответника, заявени по нов иск на същия ищец срещу същия ответник, но на друго основание?
Отговор
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска не се разпростира върху защитните възражения на ответника, заявени по нов иск на същия ищец срещу същия ответник, но на друго основание. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска не се разпростира и върху възраженията на ответника, които е било невъзможно да бъдат упражнени по предвидения законов ред, поради което не са били заявени по делото, по което ищецът е предприел отказ от иск към момента на заявяването му.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административна дейност и услуги, Собственост, устройство на територията и строителство
Въпроси
Императивен ли е характерът на правилата по чл. 587, ал. 2 ГПК относно обстоятелствената проверка за придобиване право на собственост и може ли административният орган да ги дерогира?
Задължен ли е кметът на общината да посочи за свидетели лицата, указани от заявителя в молбата-декларация, и има ли право да ги изменя?
Разполага ли административният орган с дискреционно право да откаже издаване на удостоверение при наличие на правен интерес от страна на заявителя и липса на законова забрана?
Отговори
Производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, съдържащ правила с императивен характер, които не могат да се дерогират от административния орган. Съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
Според посочената разпоредба, когато кметът на общината е сезиран да попълни молбата декларация за целите на обстоятелствената проверка и собствениците са посочили свидетели, това тяхно посочване се квалифицира от закона като указание. Същото има обвързваща сила спрямо кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителите са посочили свидетелите, като са отразили данните на същите в подадената молба - декларация, съобразно нормата на чл. 587, ал. 2 ГПК, то административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства. Кметът следва да отрази в молбата- декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни.
Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Компетентният нотариус преценява дали лицата могат да послужат за свидетели на релавантните за случая обстоятелства.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Престъпления против стопанството, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпроси
Следва ли ВКС да отговори на оплакването за неяснота в обвинението, въпреки забраната по чл. 351, ал. 2 НПК?
Представлява ли експертизата "косвено доказателство" по своята правната същност?
Отговори
Въпреки наличието на забраната предвидена в чл. 351, ал. 2 НПК за навеждане на възражения за съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, ВКС дължи отговор на оплакването за неяснота в обвинението. Основание за това дава решение на СЕС от 21.10.2021 г. по дело №С282/2020 г. , съгласно което чл. 6, пар. 3 Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство и чл. 47 от Харта на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред след разпоредително заседание по наказателно дело за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт и чрез които се нарушава правото на обвиняемия да му бъде дадена подробна информация относно обвинението.
ВКС е обвързан от фактологията, която е установена от инстанциите по същество и не разполага с възможност да извежда свои, различни фактически констатации, нито може да пререшава въпросите за достоверност на доказателствата и доказателствените средства, които са послужили за установяването й.
Това, което ВКС следва да се провери дали при изграждане на вътрешното си убеждение съдът е спазил правилата гарантиращи неговата формална правилност и дали е изпълнил задълженията си за обективност, всестранност и пълнота и дали е ползвал годни доказателствени източници, които да е проверил и оценил съобразно тяхното действително съдържание.
Въпросът дали подсъдимият е "действал умишлено", е от правно естество и отговор на него може да бъде даден от съда с крайния съдебен акт, а не от експертите. Разбирането относно правната същност на експертизата като "косвено доказателство", което може да внесе допълнителна яснота по изследваните въпроси е несподеляемо ВКС, защото експертизата не е доказателство по смисъла на закона, а тя е способ за проверка и се използва тогава, когато съда няма специални знания в съответната област. Тя не може да замести източниците на доказателствени факти, а подпомага съда в дейността му, основавайки се на професионалната експертиза на вещите лица в определена област на науката, в която съдът не разполага с познания.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат