Dictum – Pro Bono – 14 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност? (По иск на на основание чл. 92 ЗЗД)
Отговор
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 ГПК.
Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Собственост, устройство на територията и строителство
Въпроси
Какви са материалноправните предпоставки за издаване на положителен или отрицателен акт по подаденото заявление за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 ЗУТ? Кое бездействие на административния орган попада в приложното поле чл. 256 АПК?
Отговори
Предварителната процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, се извършва единствено преценка за съответствие на предложението /скицата–предложение, ведно с обяснителната записка/ с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното – при липсата им акта следва да бъде негативен. При съдебен контрол на акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, включително и на мълчалив такъв, съдът следва да извърши контрол за законосъобразност на извършената от административния орган преценка.
Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба.
Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква принудително конкретни фактически действия от административен орган, за които последният е задължен по закон, но не ги извършва доброволно. В случая административния орган няма задължение по закон да извършва исканите от жалбоподателя действия. Не са фактически, по смисъла на чл. 256 АПК, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Образуване и ръководене на организирана престъпна група, Престъпления против реда и общественото спокойствие, Престъпления против стопанството, Привилегировани състави на данъчни престъпления, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпрос
Какво включва обхвата на касационната съдебна проверка в наказателния процес?
Отговор
ВКС неотклонно подчертава в последователната си практика, че необосноваността не е касационно основание. Така е, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде подменено, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Единствено процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални нарушения, не следва да бъдат проверявани.
На следващо място, касационният съд не се произнася служебно (извън хипотезата на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива), а дължи отговор на конкретно повдигнати пред него оплаквания.
И накрая – видно от визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания, в рамките на настоящия контрол не се включва установяването на фактически положения и събирането на доказателства (освен когато касационната инстанция не встъпва в правомощията на въззивната в хипотезата на чл. 354, ал. 5, предл. второ. НПК). ВКС действа като инстанция само по правото, не и по фактите. Поради това, логично, приемането на материалния закон за нарушен е мислимо само в ситуация, в която приетите за установени факти са подведени неправилно под дадена правна квалификация или са несъставомерни въобще.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат