Dictum – Pro Bono – 11 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въззивно производство, Граждански процес, Доказване, Наследствено право
Въпрос
Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-почеркова експертиза за пълно изясняване на делото от фактическа страна, при наличието на няколко противоречащи си експертизи?
Отговор
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – повторно – чл. 201 ГПК.
Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото – чл. 202 ГПК.
При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица – чл. 203 ГПК.
По тази правна уредба, приложима и към настоящия случай, има многобройна практика на ВКС. За да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства; че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него, а трябва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като във всички случаи той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Приема се, че след като съдът е счел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. В последното решение се сочи също, че във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага.
Когато при наличието на противоречиви заключения съдът кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение.
Когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 КРБ и чл. 10 ГПК) съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство (чл. 202 и чл. 203, изр. 1 ГПК). Когато обаче и писмените и/или гласните доказателства съдържат съществени противоречия относно това обстоятелство, преди приключването на съдебното дирене съдът следва да допусне нова (повторна) тричленна експертиза – чл. 203, изр. 2, във вр. с чл. 201 – in fine от ГПК. Това е още по-наложително в такива случаи, когато две противоречиви заключения на съдебно-графологични експертизи, още в първоинстанционното производство са оспорени от страните с възражения относно годността на използвания от вещите лица сравнителен материал и с въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза – чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 200, ал. 3, изр. 1 ГПК, както и цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с т. 3 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тези случаи, също съгласно чл. 10 ГПК, въззивният съд следва да положи максимални усилия като съдейства на страните за посочване и осигуряване на възможно най-безспорен между тях сравнителен материал за извършването на новата тричленна съдебно-графологична експертиза.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Доколко липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците влияе върху правото на приспадане на данъчен кредит?
Допустимо ли е отказване на право на приспадане на данъчен кредит само въз основа на липсата на доказателства за реалното изпълнение на услугите от конкретните доставчици, без установена данъчна измама или знание на получателя за такава?
Съответства ли подходът на приходната администрация и на съда по същество с практиката на Съда на Европейския съюз относно материалноправните предпоставки за упражняване на право на приспадане на ДДС?
Отговори
В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/2020, Kemwater ProChemie данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/2020, т. 38 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/2012, Евита К).
Според т. 46 от решението от 06 септември 2012 г. по дело С-324/2011 Gabor Тoth фактите по главния спор сочат, че правото на приспадане е отказано, защото приходните органи твърдят, че доставката на СМР не е била извършена между посочените във фактурата страни. Това би могло да означава според т. 49 от решението, че се прикрива действителният доставчик (с измамна цел като например да не начисли ДДС, но получателят да упражни право на приспадане). СЕС намира, че ако данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция може да провери дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, но тази проверка не може да постави под въпрос изпълнението на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане (наличие на доставка и използването й от получателя за неговите облагаеми доставки – т. 51 и т. 26). Затова отговорът в диспозитива на решението е, че правото на приспадане може да бъде отказано, само когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят по фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. В същия смисъл е и решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, Mahageben, David, т. 66.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Каква е преценката на съда относно допустимостта на доказателствените средства и относимостта на доказателствата в контекста на експертизи с противоречиви заключения?
С оглед на факта, че предварителната проверка не е част от наказателното производство, какви са допустимите доказателствени средства?
Съществува ли причинно-следствена връзка между неизползването на обезопасителен колан и настъпилите вредоносни последици?
Има ли правно значение неопесъчената пътна настилка и медийният интерес към делото за определяне на наказателната отговорност?
Отговори
В хода на въззивното производство съдът е този, който преценява допустимостта на доказателствените средства и относимостта на доказателствата, които трябва да бъдат събрани и проверени за изясняване на обективната истина по делото. Не всяко доказателствено искане на страните подлежи на изпълнение, а само това, което способства за правилното изясняване на предмета на доказване. Експертиза се назначава тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката – чл. 144, ал. 1 НПК. Когато отделни експертни заключения дават различни отговори по един и същи въпрос или чрез изследванията са достигнали до различни резултати, противоречието помежду им може да се разреши с т. нар. арбитражна експертиза, при спазване на изискванията на чл. 153 НПК, но това е по преценка на съда за конкретния случай. Поначало законът позволява на решаващия съд да не се съобрази с експертно заключение – чл. 154 НПК, като изложи мотиви защо не е съгласен с него.
Предварителната проверка не е част от наказателното производство и събраните чрез нея данни не могат да служат за доказателства или доказателствени средства по делото. Относимите към наказателното производство факти могат да бъдат събрани и проверени по предвидения за това процесуален ред. Такъв е предвиден с разпита на обвиняемия, като не могат да му бъдат противопоставени сведения, събрани от предварителната проверка, като например дали е предприел изпреварване на друго превозно средство.
Систематичното място на чл. 309, ал. 4 НПК показва, че идеята на законодателя не е да задължава съда винаги да отменя мярката за неотклонение в случаите, при които освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, осъжда го условно, оправдава го или му налага наказание по-леко от лишаването от свобода. Преценката дали да замени мярката за неотклонение с най-леката – „подписка", или да я отмени, е предпоставена в зависимост от крайния резултат при постановяване на присъдата, без да се пренебрегва целта на мярката по чл. 57 НПК – да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането на присъдата в изпълнение.
Поначало, задължението за водача и за пътниците в автомобила да поставят обезопасителен колан е административно и нарушението на правилото води до административно-наказателна отговорност, а неспазването му не допринася за възникването на вредоносните последици, причинени с престъпното деяние, тъй като няма научен медицински стандарт, който да изключва телесните увреждания при изпълнение на задължението по чл. 137а ЗДвП. Не може да бъде приет за факт с правно значение и неопесъчената пътна настилка. Защото водачите на пътни превозни средства са длъжни да избират скоростта на движение съобразно конкретните пътни условия – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а това задължение не отпада и вината им за нарушението не се изключва, когато други органи не са изпълнили свои задължения по поддържане на пътната настилка. Медийният интерес към делото също не представлява обстоятелство от значение за наказателната отговорност на подсъдимия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат