Dictum – Pro Bono – 9 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Граждански процес, Подобрения
Въпрос
Налице ли е идентичност на предмета на делата, ако предмет на едно производство е дали подобрителят дължи обезщетение за ползите /съобразно разпоредбата на чл. 71 ЗС/, прихванато от доброволно заплатената от собственика стойност на направените разходи за извършване на подобрения, а предмет на второто дело е разликата между увеличената стойност на имота и заплатената от собственика стойност на разходите?
Отговор
На ищеца е било признато качеството на лице, което е извършило подобренията „със знанието и съгласието на собственика на терена, т. е. на добросъвестен подобрител, който е извършил строителството, разчитайки на поетото от съконтрахента му при сключването на договора обещание построеното да бъде използвано за осъществяване на съвместна дейност, респ. да му бъде прехвърлено правото на собственост върху него. И тъй като поетото насрещно задължение не е изпълнено, а доколкото сградата е прехвърлена на трето лице, и изпълнението му е и невъзможно, то е било признато правото на дружеството да получи стойността на извършените подобрения. Следователно, в приключилото производство съдът не е бил сезиран с иск за заплащане на подобренията по чл. 72 ЗС, а с искане за възстановяване на сумата за извънсъдебно прихващане, извършено Столична община, което е било уважено, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 71 ЗС, собственикът на сградата не може да претендира от добросъвестния подобрител обезщетение за лишаване от ползването на вещта до предявяването на претенцията за нейното връщане по съдебен ред.
Доколкото предмет на иска, по който е образувано настоящото дело е именно претенция за заплащане на осн. чл. 72 ЗС, представляващи увеличената стойност на същия имот, в резултат на извършените от ищеца подобрения, в качеството му на добросъвестен владелец, то между двете дела липсва идентичност на предмета на спора по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, предвид което производството по второто неправилно е било прекратено на осн. чл. 299 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Водоснабдяване и канализация, Пазарни и секторни регулации
Въпроси
Води ли до нищожност на административен акт, това че същият е издаден от орган или длъжностно лице с делегирани правомощия, при наличие на аналогични правомощия и на друг публичен орган?
Допустимо ли е в касационно производство за първи път да се извършва проверка за законосъобразност на административен акт на основания извън твърдената нищожност?
Отговори
Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правомощието да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Тоест, оспореният КП е съставен от длъжностни лица, на които са делегирани правомощия да осъществяват контрол върху техническото състояние и безопасна експлоатация на язовирните стени, и на съоръженията към тях. Дадените предписания са във връзка именно с тази цел.
Обстоятелството, че и друг публичен орган /областният управител/ чрез назначени от него длъжностни лица /Комисия по чл. 138а, ал. 3 ЗВ/ веднъж годишно или веднъж на три години, в зависимост от степента на потенциална опасност на язовирите, извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях и дава предписания, не лишава от правомощия председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по ЗВ и приложимата наредба. В случая, административният съд неправилно е приел, че даването на предписанията, обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност, както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица. Eдна от законовите цели според чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗВ е предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Опазването на обществения интерес по чл. 49, ал. 1, т. 4 ЗВ, изисква превенция от вредното въздействие на водите по чл. 137 ЗВ. Гаранция за пълното осъществяването на тази защита е и извършването на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, от различни публични органи. Контролът върху язовирните съоръжения е текущ и превантивен. Наличието на предписание от орган, натоварен с този контрол, не води до нищожност на предписанието на друг орган, овластен от закона с аналогични правомощия.
В касационното производство не може за първи път да бъде извършена проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Документна измама, Измама, Престъпления против собствеността
Въпроси
Има ли обективна възможност за въззивния съд да допълни действията на първата инстанция при събирането и проверката на доказателствата, без да се констатират ненужни детайли?
Съответства ли издаденото удостоверение за осигурителен стаж на изискванията на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, предвид липсата на първични документи?
Допуска ли се издаване на удостоверение за осигурителен стаж въз основа на други автентични документи, когато липсват изрично предвидените първични документи, и какви са критериите за това?
Отговори
Без съмнение в дейността си въззивния съд би могъл да допълни действията на първата инстанция по събирането и проверката на доказателствата, както е сторено и в конкретния случай, за да се изяснят всестранно обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние, но това не всякога е обективно възможно, а и е ненужно констатирането на детайли, неотносими към съставомерните елементи на престъплението.
Житейски възможната хипотеза на липсващи първични документи – изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, въз основа на които да се издаде изрично предвидения вторичен такъв за осигурителен стаж в чл. 40, ал. 1 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, е уредена в ал. 5 на нормата. Съобразно нея осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В процесния случай обаче, не само, че е отразено издаването на удостоверението въз основа на наличен за процесния период архив, чиято последваща проверка установява пълнотата му и опровергава верността на вписаните в документа обстоятелства, но и липсват каквито и да е други автентични документи, въз основа на които да се установява различно фактическо положение.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат