Dictum – Pro Bono – 8 април 2025 г.

Разликата между сигналоподател и жалбоподател по чл. 50, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. се корени в търсената защита. Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от друг правен субект, т. е за увредени чужди права и интереси, а решението на КЗД трябва да установи неравно третиране на тези трети лица, а не на сигналоподателя. Обратно на това - жалбоподателят от своя страна търси защита КЗД за нарушени негови лични субективни права от неравно третиране, поради което става страна в административното производство пред КЗД с цел да получи благоприятно решение по чл. 47 ЗЗДискр., а впоследствие и обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. За разлика от сигналоподателя по чл. 50, т. 3 ЗЗДискр, който само инициира производство пред КЗД, жалбоподателят инициира производството пред КЗД и става страна в него, тъй като търси защита на свои права, а не на трето лице.

За да е налице проява на дискриминация, било то пряка или непряка, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 ЗЗДискр. Действително в ЗЗДискр. е предвидена абстрактната възможност едно лице да бъде част от кръга на всички увредени от извършено дискриминационно действие лица, за които той уведомява КЗД в качеството си на сигналоподател и едновременно същото лице да бъде жалбоподател по отношение на същото това действие, доколкото именно това действие касае и него. В такъв случай обаче съчетаването на две качества във връзка с едно и също заявено основание е възможно само и единствено, когато вследствие на един и същи юридически факт (действие, основание) са увредени, както жалбоподателят, така и лицата, за които последният сигнализира КЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗО медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 ЗЗО (включително и денталната), с изключение на тази по т. 11, 12 и 15 от чл. 45, ал. 1 ЗЗО, се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с горепосочената наредба на министъра на здравеопазването – Наредба №9 от 10.12.2019 година. Според чл. 54, ал. 1 ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности. От своя страна съдържанието на НРД за ДД е определено нормативно, като в чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО законодателят е уредил, че отделните видове медицинска помощ (в това число и дентална), които той може да урежда са само тези по чл. 45, ал. 1 ЗЗО, които пък се определят от министъра на здравеопазването със спомената дотук Наредба, издадена въз основа на чл. 45, ал. 2 ЗЗО. Както стана ясно по-горе, в Наредбата на министъра на здравеопазването липсва предвидена възможност за заплащане на дентална услуга, свързана с лечение на [заличен текст]. Доколкото това е така, НЗОК, респективно Българският лекарски съюз се явяват обвързани при изготвянето на НРД за съответната година от предвиденото съдържание в Наредбата, съгласно посочената норма на чл. 45, ал. 2 ЗЗО.

За да се приеме, че Д. е пострадал от извършена пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗДискр. по признак "възраст“ трябва да бъде установено неблагоприятно отношение на НЗОК спрямо него в сравнение с лица в сходно положение. Това отношение следва да е в пряка причинна-следствена връзка с действие или бездействие именно от страна на НЗОК. Наличието на пряка връзка в настоящия случай между причината (НРД за ДД 2020-2022) и следствието (осъществената дискриминация) би означавало, че сключването на рамковия договор от страна на НЗОК с Българския зъболекарски съюз, съобразно параметрите, заложени в Наредбата по чл. 45, ал. 2 ЗЗО и с оглед бюджета на НЗОК, предвиден в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година (в случая за 2022 г.), представлява необходимото условие, без което дискриминационното действие нямаше да бъде налице. Очевидно, че такъв извод е абсурден от правна гледна точка, доколкото както бе изяснено, съдържанието на НРД за ДД за съответната година е предопределено от предвиденото в Приложение №3 Наредбата на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО. Друг аргумент в подкрепа на тези изводи може да бъде почерпен и при провеждане на логическо тълкуване на правилото на чл. 10 ЗЗДискр. Съгласно цитираната норма, при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон. От своя страна НЗОК е административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР АПК и като такъв попада и в родовото понятие - държавен орган. От своя страна съобразно принципа за законност, уреден в чл. 4, ал. 1 АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, уредени в закон. Както стана ясно по-горе, нито ЗЗО, нито ЗЗдравето, нито който да било друг нормативен акт, уреждат възможност НЗОК да планира или договаря съдържание на НРД, извън това, което е предвидено в Наредбата. Нещо повече - НЗОК е обвързана включително и от вече сключения НРД с Българския зъболекарски съюз за съответната година, доколкото е длъжна да закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО само в рамките на обемите, договорени в НРД за съответната година – арг. от чл. 55а, ал. 1 ЗЗО. Следователно на всеки етап от планирането, договарянето и изпълнението на НРД, липсват възможни мерки за постигане на целите на ЗЗДискр по отношение на НЗОК, доколкото този държавен орган е обвързан на двойно основание – от Наредба №9 от 10.12.2019 г. на министъра на здравеопазването от една страна и от НРД за ДД за съответната година – от друга страна. Щом като това е така, не е възможно този орган да извърши или да не извърши определено действие, включително и такова, което нарушава антидискриминационното законодателство.