Dictum – Pro Bono – 7 април 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Медийни публикации, Неимуществени вреди, Непозволено увреждане, Облигационно право
Въпрос
Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди?
Отговор
Всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Държавна и общинска собственост, Обществена служба и конкурси
Въпроси
Счита ли се за държане на имот без правно основание, когато трудовото правоотношение между наемателя и ведомството е прекратено, но законността на уволнението е предмет на висящ съдебен спор?
Влияе ли евентуалното признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа върху настъпилото по закон прекратяване на наемното правоотношение и наличието на елементите от фактическия състав за изземване на имота по чл. 80, ал. 1 ЗДС?
Отговори
Според състава на чл. 80, ал. 1 ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.
Според нормата на чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС, договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и на следните основания: 1. поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище.
След като трудовото правоотношение на лицето, настанено във ведомствено жилище, е прекратено, прекратяването на наемното му правоотношение е настъпило ex lege, съобразно визираното в чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС прекратително основание. Решението на съда, с което се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на незаконно уволнения работник или служител, няма обратно действие. С него се възстановява същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните – за същата работа, при същите условия на заеманата преди това длъжност, но не се заличават осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи отношение към съществувалото, съответно, възстановено трудово правоотношение. Не е възможно да се заличи вече настъпилото ex lege прекратително основание по чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС, т. е. да се възстанови с обратно действие съществувалото наемно правоотношение. С оглед на което, нито повдигнатият пред общия съд спор за законността на уволнението, нито евентуалното негово признаване за незаконно и възстановяване на предишната длъжност на работника или служителя, обуславят извод за липса на валидно прекратено наемно правоотношение, което, както се каза, е настъпило ex lege – на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС, възпроизведен в чл. 26, ал. 1, т. 3 от договора за наем, а оттам и за липсата на елемент от фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота, а именно държане на имота без основание. Визираният елемент от фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗДС също е безспорно установен в случая, предвид наличието на валидно прекратено по силата на закона наемно правоотношение, което прави наемателката държател на имота без правно основание – на отпаднало такова.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Блудство с лице, ненавършило 14 г., Престъпления против личността
Въпроси
Съществува ли разлика между легалното определение за „дете“ и понятието „лице, ненавършило 14-годишна възраст“ в контекста на чл. 149 НК?
Може ли да се вземат предвид аргументи, основани на житейската гледна точка, при липса на законова уредба?
Отговори
Законодателят е този, който в текста на чл. 149 НК използва израза “лице, ненавършило 14-годишна възраст“. От друга страна, легално определение на понятието дете се съдържа в текста на чл. 2 Закона за закрила на детето, съгласно който „Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.“ По делото възрастта на пострадалата към инкриминирания с обвинителния акт период от време е установена по един несъмнен начин, а както се вижда от легалното определение на това понятие, никъде в наказателния закон като елемент от обективната страна на престъпленията по раздел VІІІ - „Разврат“ не е въведен критерий за зрялост на пострадалото лице.
Развитите в жалбата от защитника разсъждения, основани на житейската гледна точка не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като в наказателния процес е от значение само формалната, а не житейската гледна точка. Затова и съображенията относно поведението на пострадалата и липсата, според защитника, на емоционална връзка между нея и майка й, следва да бъдат оставени без коментар.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат