Dictum – Pro Bono – 1 април 2025 г.

В т. 5, б. б ППВС №1/17.01.1983г. по н. д. №8/82 г. ясно са посочени двете условия, които в кумулативност следва да са изпълнени, за да обусловят наличието на намаляващо отговорността обстоятелство по см. на чл. 343а НК, а именно – деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ и тя да е насочена към лице, което все още се е нуждаело от нея, тоест към жив човек. Утвърдено е и разбирането, че преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай и с дължимото отчитане на индивидуалните възможности на дееца, обстановката, в която е действал, както и с оглед характера на самостоятелно извършените от него или с помощта на другиго действия. Иначе казано, въпросът дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия е разрешим през призмата на особеностите на конкретния случай, както и на състоянието, включително психофизическото, в което е бил самия деец. Извън съмнение е обаче, че за да намери приложение облекчения престъпен състав по чл. 343а НК оказаната помощ следва да е намерила конкретно проявление – да има обективен израз, а не да е сведена до желание за помощ и да се изчерпва единствено до намерението за такава. Желанието на дееца за оказване на такава помощ не може да запълни съдържанието на тези привилегировани състави и следва да се преценява само като важно смекчаващо вината обстоятелство.

За съставомерността на деянието по чл. 343а НК законодателят не е поставил изискване за постигане на конкретен резултат от последващите действия на подсъдимия, но несъмнено тези действия следва да са намерили обективна, конкретна проява, а не да са останали в рамките на субективните му желания. При това, в съдебната практика не е отдадено каквото и да е значение на причините, поради които намерението за оказване на помощ е останало в рамките на пожелателната сфера.

Състоянието на дееца е подлежащ на отчитане критерий за възможния обем на реално оказаната помощ и фактор при преценката дали стореното от него е всичко, което е могъл да направи по см. на чл. 343а НК. Но в конкретния случай, тежкото емоционално състояние, в което е изпаднала подсъдимата след пътно – транспортното произшествие, макар и да е напълно разбираемо, няма как да има търсеното от защитата значение – като оправдаващо липсата на реално предприети действия за оказване на помощ.

За да намери приложение намаляващото отговорността обстоятелство по см. на чл. 343а НК, както се отбеляза по-горе, оказаната помощ следва да включва реално по съдържанието си действие, а не да се изчерпва с проявата на добра воля, каквато принципно съставлява обаждането на тел. 112 и съобщаване за настъпило ПТП.

Само за изчерпателност на изложението може да се добави, че дори и да бе налично по делото твърдяното от защитата фактическо положение, а именно, че подсъдимата поискала от св. Т. да окаже (вместо нея) помощ на пострадалия не би бил постигнат търсеният от защитата резултат. Все в контекста на изискуемите от дееца реални действия, чиито параметри е възможно да са различни в зависимост от конкретната ситуация и конкретните му възможности, но делегиране извършването им на други лица няма как да попълни съдържанието на привилегирования състав по чл. 343а НК. Действително, в т. 5 от цитираното по-горе ППВС №1/1983 г. по н. д. №8/82 г. е предвидено, че основание за намалената отговорност е поведение, което деецът е могъл да реализира „сам или с помощта на другиго“, но несъмнено изисква осъществени преди всичко действия и от самият деец. Даването указания в тази насока на други лица, без прякото му участие в спасяване на пострадалото лице, не запълва съдържанието на този законов състав.

Наличието само на смекчаващи обстоятелства не задължава съда при определяне на наказанието винаги да го индивидуализира в минималната граница посочена в санкционната норма, понеже не се касае за алгоритъм, а за внимателна и точна оценъчна дейност, подчинена на изискването за постигане предвидените в чл. 36 НК цели.