Dictum – Pro Bono – 27 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
За начина на доказване наличието на бизнес програма в случаите на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ и за това необходимо ли е тази бизнес програма да се съдържа в самия договор за управление или може да бъде отделно от него?
Отговор
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се състои от един единствен елемент – да е сключен договор за управление на предприятието /има се предвид предприятие, което развива стопанска дейност, независимо от собствеността на капитала – държавен, частен, смесен; пар. 1, т. 2 ДР КТ и чл. 1, ал. 1 КТ/. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да се упражни само по отношение служителите от „ръководството на предприятието“ по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ и в срок до 9 месеца от началото на изпълнение на договора за управление.
Приложното поле на това специфично по цел основание за уволнение – да се даде възможност на управителя да подбере сам ръководен екип, не е ограничено от законодателя от условието започналото изпълнение по сключения договор за управление да е релевантно само ако е по конкретна бизнес програма. Такова условие не може да бъде изведено и чрез тълкуване на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ, което е недопустимо да е разширително. Изводът следва от целта на договора за възлагане на управление.
Правоотношението по договора за управление е функция на съществуващо правоотношение между търговското дружество и управителя, възникнало от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя и чието основно съдържание е уредено в закона /правомощията на управителя и обема на представителната власт/. С този договор се уреждат облигационните права и задължения между управителя и дружеството – чл. 141, ал. 7, 8 и 9 ТЗ, чл. 241, ал. 7 ТЗ, чл. 52 – чл. 55 Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, а преди чл. 27 и чл. 28 Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./.
Функционалната връзка между избора и договора за управление се изразява в това, че избраният управител приема положението на орган на дружеството, когато има сключен договор за управление, а последният се сключва с цел управителят да встъпи в органовите задължения. Ако няма сключен договор за управление, управителят може да откаже да изпълнява служебните си задължения. Поради това и правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е предпоставено от сключването на договор за управление.
Наличието на бизнес програма, по която работодателят, който е публично предприятие, е нормативно задължен да осъществява дейността си, /чл. 57 и чл. 58 Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия вр. с пар. 1, т. 1 ДР Закона за публичните предприятия, а преди чл. 27 и чл. 28 Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /отм. с ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год./ или в която работодателят, който е частно предприятие, е заложил постигането на определени икономически резултати, е от значение единствено за отношенията между страните по договора за управление.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци, Данъчен процес
Въпроси
Кой е компетентният административен орган, който следва да се произнесе по искането за разрешение за издаване на коригиращ документ по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС?
Длъжен ли е административният орган да постанови акт по същество при разглеждане на искане за издаване на коригиращ документ, вместо да го остави без разглеждане?
Отговори
Процедурата за издаване на КИ към издадени фактури с оглед несъбираемостта на вземанията по тях е уредена изрично в нормата на чл. 126б, ал. 8 ДОПК сочеща, че в 60-дневен срок от получаване на уведомлението органите по приходите издават или отказват да издадат разрешение, като това се извърша по реда на Глава дванадесета ДОПК.
Последната озаглавена „Административно обслужване, предвижда издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто е конкретния случай – искане за даване на разрешение за издаване на КИ, с което ДЗЛ да намали данъчната си основа по задължение за което има пълно или частично непогасяване. В нормата на чл. 89 ДОПК е посочено, че искането се отправя до съответната териториална дирекция на НАП. При отказ да се издаде такова разрешение, страната има възможност да го обжалва по административен ред пред съответния териториален директор. Актът на директора на ТД на НАП подлежи на съдебен контрол пред административния съд по постоянен адрес или седалище на засегнатото лице, като съдебното решение е окончателно.
В нормата на чл. 197 АПК е посочено, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му т. е. при тази процедура не оспорването по административен ред не е условие за подаване на жалба по съдебен т. е. страната има възможност както да подаде директна жалба до съда, така и да оспорва отказа пред съответния по-горестоящ административен орган. Изрично в чл. 199 АПК е посочено, че жалбата се разглежда в закрито с. з.
Задължението на административния орган е да се произнесе по искането по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС с акт по същество, а не с такъв по допустимостта. Самата правна норма, както се посочи по-горе задължава органа по приходите при депозирано пред него искане по горния ред да издаде разрешение или да откаже издаването на такова т. е. да постанови акт по съществото на спора. До същите изводи водят и изложените в акта констатации относно, както материално-правните предпоставки визирани в чл. 126а ЗДДС, така и наведените правни изводи относно прилагането на давност по отношение твърдените несъбираеми вземания, предвид нормата на чл. 111 ЗЗД. С оглед на изводите изложени в акт, органа по приходите е следвало да откажат с мотивиран акт издаване на искането, а не да постановят акт по допустимостта, като оставят искането без разглеждане, в противоречие със закона.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Извършване на археологически разкопки и отчуждаване на културни ценности, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции
Въпроси
Какви са критериите за определяне на дадена вещ като културна ценност съгласно българското законодателство?
Как се определя дали дадена вещ, обект на сделка, е културна ценност в рамките на наказателното производство?
Какви са изискванията за легален внос на културни ценности в България, произхождащи от други държави членки на ЕС?
Отговори
Предмет на престъплението по чл. 278а, ал. 1 НК са културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Нормата е бланкетна и е необходимо нейното съдържание да бъда запълнено със съответните приложими норми от ЗКН и актовете по неговото прилагане.
Оценката за това дали дадена вещ е културна ценност е правна дейност и се извършва от органа по ръководство и решаване след обсъждане на всички налични доказателства. С оглед обаче на спецификата на този вид вещи като част от културното наследство на страната, задължително изисква включването на специални знания от експерти, специалисти в съответната област, без чиято помощ правната оценка на съда не може да бъде извършена.
Не е достатъчно предметът да отговаря само на признаците, визирани в чл. 7, ал. 1 ЗКН, за да се окачестви като културна ценност, подлежаща на идентификация. Законовият текст не съдържа критериите за присъединяване на определена вещ към културното наследство на страната. Тези критерии са посочени в подзаконов нормативен акт –действащата към инкриминирания период от време Наредба №Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра за движими културни ценности /издадена от Министъра на културата, обн. ДВ. бр.101 от 18 декември 2009 г./ Според член 2, ал. 1, т. 1 Наредбата чрез идентификация се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност. Тези критерии са доразвити в приложение №12 на същата Наредба, като т. 10 от него, отнасяща се до книжните произведения, обвързва идентификацията им с датиране отпреди 100 години и кумулативно изисква да са на стойност равна или над 100 000 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗКН „Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“, ал. 2 „Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания“. Както се вижда от текста, вложеният от законодателя смисъл е ясен-нормата има конститутивен характер и свързва защитения характер на предметите, културни ценности, с факта на тяхното съществуване. Това с още по-голяма сила е видно при съпоставката с текста на чл. 8 ЗКН, визиращ идентификацията и регистрацията (но не само) на културните ценности като част от опазването на културното наследство. Допълнителен аргумент в тази насока се съдържа и в чл. 113 ЗКН, съгласно който възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности могат да се извършват само ако вещите са идентифицирани и регистрирани, т. е. качеството на културна ценност не може се обвърже само с процеса по тяхното опазване като културно наследство, включващ тяхната идентификация и регистрация. Затова и смисълът на чл. 278а, ал. 1 НК е ясен-в хода на наказателното производство, в случаите, когато се стигне до такова, да се установи дали вещта, предмет на предлагането за отчуждаване и/или отчуждена, има характеристиката на културна ценност. За да е съставомерно деянието по този текст от НК се изисква деецът да предлага за отчуждаване или да отчужди свои (и не само) културни ценности, без те предварително да са били идентифицирани и регистрирани по предвидения за това ред в чл. 8 ЗКН, като от субективна страна се изисква деецът да съзнава тези обстоятелства. Намерението за бъдещо идентифициране и регистриране не е сред кръга от обстоятелства, правещи поведението на дееца извинимо, респективно изключващо наказателната му отговорност.
В принципен план легалния износ на културни ценности от страните-членки на ЕС изисква те да бъдат придружени с документ за произход, издаден от съответната държава. В допълнителните разпоредби на ЗКН са въведени разпоредбите на Директива 93//7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993г. и на Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. и за изменение на Регламент (ЕС)№1024/2012/28 май 2014г. Едно от изискванията при легален внос на културни ценности с произход от друга държава е вещта да е придружена с лицензия за износ(сертификат), издаван от съответния национален компетентен орган, който Държавите –членки са посочили на Комисията в съответствие с изискванията на тези актове. Разпоредбите на глава шеста, раздел седми ЗКН, се прилагат само за движими културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, смятано от 1 януари 1993 г. При наличие на някоя от отрицателните предпоставки, включително и при отказ на Държавата-членка да иска връщане на такава вещ, съответната културна ценност попада в обхвата на приложното поле на ЗКН, независимо от различията по чл. 2 и чл. 2а ЗКН, ако са налице и останалите предпоставки на закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и ако вещта притежава необходимите за това характеристики.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат