Dictum – Pro Bono – 24 март 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Непозволено увреждане, Обезпечителен процес, Облигационно право
Въпрос
При преценка на вероятната основателност на бъдещия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оглед допускане на обезпечението му, следва ли въззивният съд да прецени налице ли са всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и ако приеме, че са представени писмени доказателства, установяващи част от елементите на непозволеното увреждане, а основните релеватни факти ще се установят с гласни доказателства в хода на исковото производство, каква преценка относно подходящата обезпечителна мярка следва да извърши?
Отговор
Съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, наличието на убедителни писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на иска е достатъчна предпоставка за допускане на обезпечение без условие за внасяне на парична гаранция. Ако обаче писмените доказателства не са достатъчни, за да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия или предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а от тях се установяват част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, които не са достатъчни, за да създават убеждение у съда, че претендираните от ищеца права вероятно съществуват, съдът може да обуслови допускането на обезпечението от внасяне на гаранция - чл. 391, ал. 2 ГПК.
Законът не предвижда възможност да се съобразява бъдещото събиране на гласни доказателства при преценката на вероятната основателност на иска, но при недостатъчно доказателства за формиране на извод за вероятната основателност на иска, съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер.
Целта на допускането на обезпечение при условие за внасяне на гаранция е да осигури баланс на интересите на страните – да осигури възможност при уважаване на иска, решението да бъде изпълнено и същевременно да обезпечи отговорността на ищеца пред ответника за евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, ако иска бъде отхвърлен.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Какъв е правният статут на заявителя в качеството му на субект на данни и как това влияе върху правото му да подаде заявление за заличаване на лични данни? Какъв е правният статут на Агенцията по вписванията по отношение на обработването на лични данни, съдържащи се в търговския регистър, и дали тя може да бъде считана за администратор на лични данни? Какви са правните последици от правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и приложимото национално законодателство?
Отговори
Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от физическо в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4, пар.1 от ОРЗЛД, а не в качеството му на представляващ дружеството. В качеството си на субект на данни то разполага с правата по чл. 15 – 22 от ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 от ОРЗЛД.
Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на ОРЗЛД лица, в полза на които са предвидени правата по чл. 15 – 22 от същия с оглед обработване на личните им данни в съответствие с изискванията и принципите, установени в същия акт на Съюза.
Неоснователни са доводите, че АВ е получател на лични данни предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съгласно чл. 4, пар.7 от ОРЗД „администратор“ на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. „Обработване на лични данни“ по определението на чл. 4, пар.2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 3 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, АВп. води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, пар. 7 от ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице – заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно решение на СЕС от 4 октомври 2024г. по дело С-200/2023г. органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и - в частност доколкото ги обявява - техен администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка.
В случая Агенцията е сезирана в качеството ѝ на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. Заявлението е подадено в лично качество, като субект на данни по смисъла на чл. 4, пар.1 от ОРЗД, а не като представляващ дружеството.
АВп., като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат изтрити нейни лични данни, обявени на сайта на Търговския регистър, поле „Актуален учредителен акт“ по партидата на ЕООД.
При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Противозаконно отнемане на МПС
Въпроси
Какви са общите правила за изготвяне на протести и жалби пред ВКС при разглеждане на актове по реда на чл. 346, т. 2 НПК?
Какви оплаквания може да разглежда ВКС като съд по правото при първо редовно разглеждане на делото пред него?
Отговори
Няма никакво съмнение, че и при разглеждане на актове по реда на чл. 346, т. 2 НПК, сезиращите документи следва да се подчиняват на общите правила на изготвяне на протести и жалби пред тази инстанция, както и да се отправят релевантни спрямо правомощията на ВКС искания.
При първо редовно разглеждане на делото пред него ВКС е съд по правото и се произнася само по точно определени и аргументирано изложени оплаквания по касационни основания. Необосноваността на атакувания съдебен акт, както ярко личи от разпоредата на чл. 348 НПК, не е сред тях, защото тя е относима към съд по същество. Формулирането на релевантни доводи в касационни протест и/или жалба експликира професионализма на изготвящия сезиращия документ, резултат от способността му да се подведат надлежни съображения под оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и т. н., които да бъдат обсъждани от този съд по правото. При това ВКС е в състояние неотклонно да разчете теза, когато макар и да се твърди, че е налице нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, всъщност явно или прикрито се оспорва обосноваността на атакувания съдебен акт, а оттам- и приетата фактология и приложението на правото. На такива възражения този съд не отговаря.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат