всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 18 февруари 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Граждански процес, Изпълнително производство, Облигационно право, Погасителна давност

Въпроси

Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Конституирането на взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането може ли да се приеме, че има същите последици по отношение навлизане в имуществената сфера на длъжника, каквито има присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК?

Отговори

Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и не се отъждествява с присъединяването на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника /цесионера/ като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния взискател, поискано е повтаряне на неуспешните изпълнителни действия.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Здравеопазване, Пазарни и секторни регулации

Въпроси

Кои длъжностни лица имат правомощия да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ съгласно ЗЗО?

Каква е правната значимост на липсата на подпис на пациента в амбулаторния лист за информираност относно извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия?

По какви критерии следва да се определя размерът на наложените санкции за нарушения, свързани с работата с медицинска документация, и допустимо ли е налагането на максимален размер на санкцията без обосновани мотиви?

Отговори

Съгласно 72, ал. 2 ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 ЗЗО - да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в ЗЗО.

Съгласно указанията за документооборота, дадени в чл. 218, ал. 2, т. IБ - Амбулаторен лист се издава от лекаря от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ. При това екземпляр от амбулаторният лист на хартиен носител, подписан от лекаря специалист и от З., се води по ред, определен от лечебното заведение и към него се прилагат всички медицински документи и се съхранява в кабинета на лекаря, а един екземпляр от попълнения от лекаря амбулаторен лист за извършения преглед се предоставя на пациента. Документите по чл. 218, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в Приложение №2б (чл. 219 НРД 2020-2022), както правилно е посочил административния орган в оспорената заповед за санкции.

Съгласно чл. 416, ал. 1 НРД 2020-2022 когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на допусната техническа грешка, управителят на НЗОК налага санкция „финансова неустойка в размер от 50 до 150 лева. За повторно нарушение размерът на санкцията е от 100 до 300 лева (чл. 416, ал. 2 НРД 2020-2022). Съдът неправилно е потвърдил мотивите изложени в административния акт за налагане на санкция в максимален на определение размер за лечебното заведение. Не се споделя правният довод, че при определяне на размера на санкциите е отчетено обстоятелството за установени в рамките на проверката сто четиридесет и едно нарушения от един и същи вид на правилата за работа с медицински документи, приемайки го за системност в извършване на нарушенията. За системност може да се говори, едва когато има повторност на нарушения, които вече са установени и потвърдени с акт на административния орган, а в случая всяко едно от нарушенията е установено с настоящата проверка от органа. Изложеното води до извод за липса на мотиви изложени от административния орган, които да сочат на определяне на санкциите в максимален размер.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава страната

Въпроси

Какви са условията за изпълнение на наказанието в контекста на Рамковото решение 2008/909/ПВР?

Как премахването на проверката за двойна наказуемост за определени престъпления влияе върху принципа за законоустановеност на наказанието?

Каква е ролята на правото на издаващата държава при определяне на престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост?

Какви са последиците от тълкуването на Съда на ЕС относно трансфера на осъдени лица по Рамково решение 2008/909/ПВР?

Отговори

С приемането на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода в българското законодателство са въведени изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, което в отношенията на РБ с държавите членки, които са въвели неговите изисквания заменя Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за международно признаване на присъди, а спрямо разпоредбите на РР 2002/584/ПВР за ЕЗА се прилага mutatis mutandi / със съответните изменения/ ако не се засяга приложението на последните.

С транспонирането на РР 2008/909/ПВР в ЗПИИСАННЛСМВЛС в чл. 8, ал. 2 от същия е въведено и задължението на изпълняващата държава за предаване на осъдените лица за посочени в чл. 7, пар. 1 от рамковото решение 32 престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост в законодателството на издаващата и изпълняващата държава, при положение, че същите са престъпления по закона на издаващата държава и са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години в тази държава, която е издала влезлият в сила съдебен акт, който подлежи на признаване и изпълнение.

В практиката на съда на ЕС последователно се приема тълкуването, че с премахването на проверката за двойна наказуемост за определена категория престъпления от страна на изпълняващата държава не се нарушава принципът за законоустановеност на наказанието.

Това тълкуване е дадено с Решение на СЕС / голям състав/ от 3 май 2007 г. по дело С-303/05с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 35 Договора за функциониране на ЕС по повод РР 2002/584/ПВР за ЕЗА, но приложимо и по отношение РР 2008/909/ ПВР. Възприетото тълкуване на чл. 2, пар. 2 от рамково решение 2002/584/ПВР / приложимо и спрямо чл. 7, ал. 1 от РР 2008/909/ ПВР/ съгласно практиката на съда на ЕС/ в който са посочени 32 престъпления, за които не се извършва проверка за двойна наказуемост е в смисъл, че посочените разпоредби, с които се премахва проверката за двойна наказуемост на изброените престъпления не са недействителни, тъй като по този начин не е допуснато нарушение на принципа за законоустановеност на престъплението и наказанието. В цитираното преюдициално заключение е възприето тълкуването, че принципът за законоустановеност на наказанието изисква законът ясно да определи престъпленията и наказанията за тях, като това условие е изпълнено, когато от редакцията на приложимата разпоредба, при нужда и чрез тълкуване от съдилищата, правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. Съгласно чл. 2, пар 2 от РР 2002/584/ ПВР и чл. 7, ал. 1 от РР 2008/909/ ПВР изброените престъпления, ако в издаващата държава са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за максимален срок не по малко от три години и така както са определени в законодателството на издаващата държава-членка дават основание за предаване съгласно ЕЗА без проверка за двойна наказуемост на деянието. Съгласно тълкуването от същото решение, т. 52, дори държавите членки да възпроизведат буквално изброяването на категориите престъпления при транспонирането на рамковото решение самата дефиниция на тези престъпления и предвидените за тях наказания се съдържат в правото на издаващата държава, тъй като рамковото решение като международен инструмент няма за цел да съгласува елементите от фактическите състави на тези престъпления или предвидените за тях наказания в отделните държави-членки. Независимо от премахването на проверката за двойна наказуемост за тази категория престъпления тяхното установяване и определянето на съответните наказания продължава да се урежда от правото на издаващата държава, която следва да спазва основните права и правни принципи, залегнали в чл. 6 от ЕС и в резултат на това принципа за законоустановеност на престъплението и наказанието.

Възприетото тълкуване от съда на ЕС, че за престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост от решаващо значение е правото на издаващата държава е приложимо и по отношение трансфера на осъдени лица, по РР 2008/909/ ПВР./ Наръчник относно трансфера на осъдени лица и наказанията за тях, известие на Комисията, 2019/С-403/02/.

Задължение на изпълняващият орган е да провери дали престъплението, за което е осъдено лицето, по отношение на което е направено искане да бъде предадено попада в категорията престъпления по чл. 7, пар. 1 от РР 2008/909/ПВР, като за оценка на условията по този текст от значение са само определението на престъплението и максималното наказание съгласно правото на издаващата държава.

Тъй като рамковото решение се основава на принципа на взаимно доверие в правните системи на държавите членки решението на съда в издаващата държава трябва да се спазва и по принцип не следва да има преразглеждане или адаптиране на това решение, както е посочено в чл. 8, пар. 1 от същото рамково решение, в което се изразява принципа на т. н. „продължаване на изпълнението“ за разлика от т. н. принцип на „преобразуване на наказанието“, който се прилага съгласно Конвенцията на Съвета на Европа от 1983 г. за трансфер на осъдени лица/ понастоящем в отношенията между държавите членки разпоредбите на КТОЛ се заменят от РР 2008/909/ ПВР/.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат