Dictum – Pro Bono – 17 февруари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Обезпечения, Облигационно право
Въпрос
Дали по предявен иск по чл. 177 ЗЗД на собственика, претърпял принудително изпълнение, за плащане на необходими разноски и увеличената стойност на вещта, ипотекарният кредитор и длъжника по вземането, обезпечено с ипотека, са задължителни другари?
Отговор
В ТР №3/29.06.2017 година, постановено по тълк. д. №3/2016 година на ОСГК на ВКС, е прието, че случаите на задължително необходимо другарство са налице, когато то е предвидено със законова разпоредба или естеството на спорното правоотношение налага задължителното участие на определени лица, като двете хипотези са дадени алтернативно. В случая само и единствено нормата на чл. 464 ГПК урежда задължителното другарство, но при спор между взискатели относно вземанията им. В хипотезата на чл. 177 ЗЗД принудителното изпълнение вече е започнало като ипотекарният кредитор е взискател, а собственикът на имота, претърпял принудителното изпълнение, все още не се е снабдил с изпълнителен титул, тъй като неговото право на вземане за извършени разноски току що е възникнало.
Относно естеството на спорното правоотношение, ВКС намира, че нормата на чл. 177 ЗЗД урежда вземане за неоснователно обогатяване и право на предпочтително удовлетворение за собственика на ипотекирания имот, претърпял принудително изпълнение, когато не е лично задължен. Това вземане е срещу лицето, чието задължение ипотеката обезпечава. По правния си характер е вземане за неоснователно обогатяване, тъй като увеличената стойност на имота отива за погасяване задължението на длъжника, а необходимите разноски за поддържане и запазване на вещта довеждат до обогатяване на длъжника чрез спестяване на разходи. Правото възниква след публичната продажба на имота, тъй като едва тогава собственикът, претърпял публична продан се обеднява. Разпоредбата на чл. 177 ЗЗД дерогира субсидиарната норма на чл. 59 ЗЗД (в последния случай вземането е за по- малката от двете стойности, посочени в закона). Решението по иска за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД не обвързва ипотекарния кредитор, по аргумент от чл. 464 ГПК. Не се разпростира силата на присъдено нещо върху ипотекарния кредитор. Следователно и естеството на правоотношението не налага задължително участие на ипотекарния кредитор по иска по чл. 177 ЗЗД. Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД е със специална привилегия- собственикът, претърпял принудително изпълнение има право на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот преди ипотекарния кредитор. Правото на предпочтително удовлетворение е процесуално право и има за адресат съдебния изпълнител. То не може да бъде предмет на дело, тъй като е процесуално, а не материално право. Иск за установяване на право на предпочтително удовлетворение срещу ипотекарния кредитор би бил недопустим. Искът за неоснователно обогатяване по чл. 177 ЗЗД, предявен след публичната продан, може да се обезпечи чрез спиране на Разпределението до снабдяване с изпълнителен лист на собственика, претърпял принудително изпълнение. След спиране на разпределението, заради предявения иск по чл. 177 ЗЗД, ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника в производството по чл. 177 ЗЗД или след приключване на делото и снабдяването на собственика с изпълнителен титул, ипотекарният кредитор има право да оспори вземането му по чл. 177 ЗЗД чрез предявяване на иск по чл. 464 ГПК. Само в последния случай законът урежда фигурата на задължителното другарство, единствено в хипотезата на спор между взискатели. Нормата е изключителна и не може да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване. По аргумент за противното от нормата на чл. 464 ГПК следва, че по иск с правно основание чл. 177 ЗЗД, предявен от собственика, претърпял принудително изпълнение, без да е лично задължен, срещу длъжника по принудителното изпълнение, ипотекарният кредитор не е задължителен другар на страната на длъжника. В производството по чл. 177 ЗЗД ипотекарният кредитор има право да встъпи като подпомагаща страна на страната на длъжника, като по този начин ще се избегне бъдещ процес по чл. 464 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Длъжен ли е администраторът на лични данни да докаже, че обработването се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, включително чрез подходящи технически мерки, и може ли да се освободи от отговорност по чл. 82, пар. 3 от регламента?
Водят ли последващите действия на администратора на лични данни след неправомерния достъп до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди?
Отговори
Чл. 24, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 изисква администраторът на лични данни да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и взетите от него технически мерки с оглед естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Чл. 32 Регламент (ЕС) 2016/679 изисква тези мерки да са в съответствие с достиженията на техническия прогрес и да осигуряват ниво на сигурност съобразно рисковете на обработването.
Когато администраторът не е доказал техническите мерки, които е взел преди нерегламентирания достъп до личните данни, и че те са достатъчни съобразно рисковете в Интернет от обработването на личните данни, не е възможно да се освободи от отговорност по смисъла на чл. 82, пар. 3 от Общия регламент за защита на данните, защото не доказва, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, независимо, че се позовава на образуваното наказателно производство срещу третите лица, които са осъществили нерагламентирания достъп до личните данни на ищцата и останалите физически лица.
Извършените от администратора действия след неправомерния достъп до личните данни на в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 не санират предходното бездействие и не водят до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са задълженията на съдията- докладчик при констатиране на нередовности в частната тъжба?
Как се определя моментът, в който срокът по чл. 81, ал. 3 НПК спира да тече?
Какви са правните последици, ако не бъдат отстранени констатираните нередовности в частната тъжба?
Отговори
Съдията-докладчик е задължен да констатира нередовностите на тъжбата, да укаже конкретно кои са те и как следва да бъдат отстранени и наред с това да посочи какви са процесуалните последици от неотстраняването им.
Времето, през което са постановявани разпореждания, с които са давани указания, които е следвало да бъдат дадени още с първото разпореждане не следва да се отчита при преценка на срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Този срок спира да тече към момента на депозиране на частната тъжба, тъй като това е момента, в който частният тъжител е потърсил съдебна защита.
Вярно е, че процесуалният закон предвижда задължителни реквизити на подадената тъжба, доколкото тя е процесуалния документ, с който се очертават рамките на процеса, но при констатирани нередовности съдията-докладчик дължи да ги констатира, да остави тъжбата без движение, да посочи необходимостта от отстраняването им и да укаже процесуалните последици ако те не бъдат отстранени в срок. Този процесуален ред е съобразен и с това, че е възможно частната тъжба да е подадена от гражданин, който няма юридическо образование и затова съдът дължи да му укаже нередовностите и начина за отстраняването им. Единствено в случай, че същите не бъдат отстранени може да бъде прекратено вече образуваното наказателно производство. Това обаче е недопустимо когато указанията са изпълнени и то в рамките на дадения с разпореждането срок.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат