Dictum – Pro Bono – 10 февруари 2025 г.

Актовете за общинска собственост са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването и промените на общинската собственост. Освен описанието на имота и неговото местонахождение в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. Ако фактическото основание за придобиване на собствеността не е посочено в акта, при оспорване в тежест на общината е да установи откога и на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) имотът е станал общинска собственост преди съставянето на представения акт за общинска собственост, тъй като оспорването на представен акт за държавна, респ. за общинска собственост представлява твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива. За да се ползва като официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината.

Това тълкуване е относимо и към акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание пар. 42 ПЗРЗИД ЗОС, която разпоредба е част от регламентацията на процеса на отделяне на общинската собственост от държавната, започнал при действието на Конституцията на Република България (в сила от 13.07.1991 г.), и урежда преминаването в собственост на общините на застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на нормата подробни устройствени планове. Фактическият състав на това транслативно основание изисква съответният недвижим имот да се е намирал в патримониума на държавата и само от факта на актуването на имота не следва друго, тъй като актът не удостоверява конкретно придобивно основание в полза на общината. Правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване на имота, като при оспорване АОС няма самостоятелно доказателствено значение, че имотът е общинска собственост, без по делото да се докаже основанието за възникването й, което е в тежест на общината. Простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липсата на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавна собственост преди влизане в сила на въпросната разпоредба - пар. 42 ПЗРЗИД ЗОС.

Както е прието в т. 1 на ТР №8/2012/27.11.2013 г. по тълк. д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск според приетото в това тълкувателно решение е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него.

Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с пар.1 ЗИД на ЗС (обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност.

Когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост, тежестта за доказване на съществуването на отричаното от ищеца право на собственост е на ответника, като това правило намира приложение и в хипотеза, при която отрицателният установителен иск е предявен срещу общината при отчитане на особеностите на всеки конкретен случай.