всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 17 януари 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Дружествено право, Несъстоятелност, Търговско право

Въпрос

Липсата на имущество на дружество в ликвидация при наличие на неудовлетворени безспорни вземания на негов кредитор, основание ли е за приключване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството от търговския регистър?

Отговор

Съгласно чл. 625, вр. чл. 607а ТЗ, производството по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от ликвидатора на търговско дружество (в ликвидация) при наличие на някое от основанията по чл. 607а, ал. 1 ТЗ (неплатежоспособност / свръжзадълженост). Нещо повече, на основание чл. 626, ал. 2 ТЗ, ликвидаторът не само има правото, но и задължението да подаде молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпване на състоянието на неплатежоспособност / свръжзадълженост на търговеца. При наличие на безспорни неудовлетворени вземания на кредитор по чл. 608, ал. 1 ТЗ и липса на имущество на длъжника - ООД, по отношение на последния е налице както състояние на неплатежоспособност, така и на свръхзадълженост, поради което и задължение на ликвидатора на дружеството по чл. 626, ал. 2 ТЗ да подаде молба по чл. 625 ТЗ. Липсата на имущество на длъжника не е пречка за откриване на производството по несъстоятелност, видно от разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, според която производство по несъстоятелност се открива и когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно да покрие началните разноски, непредплатени по реда на чл. 629б ТЗ.

Конкуренцията между производствата по ликвидация и несъстоятелност е разрешена в чл. 272а, ал. 1 ТЗ в полза на производството по несъстоятелност, тъй като производството по ликвидация може да се развие и приключи по чл. 273 ТЗ със заличаване на дружеството само, ако са уредени всички задължения на длъжника към кредиторите и остатъкът от имуществото (ако има такъв) е разпределен. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което при обявено в ликвидация дружество се съпътства и с решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, доколкото при ликвидация дейността на предприятието е прекратена – чл. 272а, ал. 1, изр. последно ТЗ. Считано от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до влизането му в сила ликвидационното производство се счита спряно по силата на закона.

Липсата на имущество на дружество в ликвидация, при наличие на неудовлетворени безспорни вземания на негов кредитор по чл. 608, ал. 1 ТЗ, не е основание за приключване на производството по ликвидация и за заличаване на дружеството от търговския регистър, а е основание за подаване от ликвидатора на молба по чл. 625 ТЗ.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Граждански права и статус, Лични данни

Въпроси

Какви са правните основания за съхранение на лични данни от полицейските органи за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, включително след тяхната реабилитация, в светлината на принципа на пропорционалност и "свеждане на данните до минимум"?

Съвместимо ли е националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 и задължителното тълкуване на СЕС, когато липсва периодична проверка за необходимостта от съхранение на лични данни или предвиден механизъм за изтриване или ограничаване на обработването им?

Изисква ли задължителното тълкуване на СЕС въвеждането на конкретни срокове или процедури в националното законодателство за периодично преразглеждане на необходимостта от съхранението на лични данни от администратора и какви критерии следва да бъдат взети предвид при такава оценка?

Отговори

Нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция №8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице.

Съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, пар. 1 Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, пар. 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, пар. 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, пар.1, б. в и д Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, пар. 2, б. б и чл. 16, пар. 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения пред АС – Стара Загора административен акт липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; няма мотиви дали за целите за защита на националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани.

Към настоящия момент в българското законодателство и по-специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

Съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Общоопасни престъпления, Противозаконно отнемане на МПС

Въпрос

Относно приложното поле на фактическата грешка (чл. 14 НК)?

Отговор

Според чл. 14, ал. 1 НК, отсъствието в съзнанието на дееца на представи за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла на дееца относно престъплението. Това е така, защото основното съдържание на интелектуалната страна на вината е съзнаването от дееца на всички онези обстоятелства, които се съдържат в обективния състав на престъплението. Логична последица от констатираната липса на представа или погрешна представа за някой от елементите на престъплението, е оправдаването на подсъдимия, поради отсъствието на вина.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат