Dictum – Pro Bono – 16 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Неоснователно обогатяване, Облигационно право
Въпрос
Налице ли е хипотеза на „неосъществено основание“ по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД в случаите, когато страна по споразумение (договор) за гаранционен депозит е заплатила сума, уговорена като (представляваща) гаранционен депозит за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти (сума, която представлява и част от продажната цена на имотите) и когато в уговорения краен срок и по-късно такъв окончателен договор не е сключен?
Отговор
За вторият фактически състав, уреден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дадената по силата на договор парична сума може да се търси на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, когато ищецът твърди, че основанието, на което е получено даденото, не се е осъществило.
В исковата молба, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в петитума – да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако ищецът е посочил погрешна правна квалификация, то съдът е длъжен да определи правилната квалификация на предявения иск и да се произнесе по основателността му.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпрос
Какви са правните последици от липсата на реално извършвана трудова дейност от страна на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО?
Отговор
Съгласно пар. 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за да се счита лицето за осигурено, а е необходимо същото реално да е осъществявало трудова дейност. 3ащитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали.
Неполагането на труд изключва качеството на осигурено лице, като следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице, че е осигурено лице.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Упражняване принуда спрямо обвиняем, свидетел или експерт и манипулиране на технически записи
Въпроси
Кой специален закон регулира признаването и изпълнението на съдебни актове за лишаване от свобода, постановени в други държави-членки?
Какви са условията за допустимото приспадане на работни дни съгласно Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС)?
Отговори
Нормата на чл. 18, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС е категорична, че такова приспадане е допустимо само, когато то е предвидено в законодателството на издаващата държава. Позоваването на осъдения на ТР №3 от 12.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №3/2013 г., ОСНК, както и на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК е неудачно, доколкото цитираното тълкувателно решение в т. 3/касаеща зачитане на положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава- членка на ЕС за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд/ е прието за изгубило сила с ТР №№3 от 12.04.2017 г. на ВКС по тълк. д. №3/2016 г., ОСНК, а чл. 2, ал. 2 НК е неприложим, понеже касае единствено пределите на действие по време на разписаните в Наказателния кодекс наказателно правни норми.
Условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода, постановено в друга държава-членка, се урежда със специален закон, а именно ЗПИИСАННЛСМВЛС и той, както вече беше посочено, допуска приспадане на работните дни, положени на територията на издаващата държава при определени условия, които в случая не са налице.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат