Dictum – Pro Bono – 14 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въззивно производство, Граждански процес, Доказване, Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Длъжен ли е въззивният съд да допусне разпит на свидетел при наличие на наведени доводи и оплаквания във въззивната жалба, сочещи на неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, при положение че страната е поискала свидетеля своевременно с отговора, първата инстанция, без да излага мотиви, е отказала допускането му, а впоследствие с решението е приела, че допуснатият свидетел не е установил обстоятелствата, за които е допуснат да свидетелства, и съставлява ли това основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
При въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно, в частност експертиза?
Отговор
Преценката по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК относно установяването на спорния факт се прави от съда и той е длъжен да допусне до разпит недопуснатите при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК свидетели, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени, без да е необходимо страната да поднови искането си след проведения разпит. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, щом страната е навела довод за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд и е поискала разпита с въззивната жалба.
Ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, вкл. експертиза. На по-голямо основание, щом делото е останало неизяснено от фактическа страна и има оплакване за това, въззивният съд следва да допусне изслушването на експертиза, своевременно поискана от страната.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществена служба и конкурси, Отговорност на властите
Въпроси
Какъв е обхватът на имуществената отговорност на държавата като работодател при незаконно уволнение на държавен служител съгласно специалния закон - ЗДСл?
Може ли държавен служител да претендира обезщетение за пропуснати ползи за период извън ограниченията, предвидени в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл?
Какво е съотношението между приложението на специалния закон (ЗДСл) и общия закон (ЗОДОВ) при претенции за обезщетения за имуществени вреди, произтичащи от незаконно уволнение?
Отговори
Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Според чл. 11, ал. 2 Закона за нормативните актове /ЗНА/, особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения.
Нормативният акт, уреждащ обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 Закона за държавния служител, регламентира правото на служителя да получи лимитирано по размер обезщетение за ограничен период от време. След като специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, то пълната ѝ имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица, без оглед на техния статут. Държавният служител няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил периода, за което може да се изплати такова обезщетение.
Когато е налице едновременно уреждане на правото на обезщетение на имуществените вреди и от ЗДСл, и от ЗОДОВ, с оглед на което е приложимо правилото на чл. 11, ал. 2 ЗНА, обосноваващо изключване на реда по ЗОДОВ, като общ и прилагане единствено реда по специалния закон като особен. Това е така, тъй като и двете групи правни норми - на специалния ЗДСл и на ЗОДОВ съвпадат по предметен обхват относно имуществените вреди.
Наличието на изплатено обезщетение по специалния ред по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. обуславя неоснователност на исковата претенция за имуществени вреди, доколкото държавният служител няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време /повече от предвидените в чл. 104, ал. 1 ЗДСл. 6 месеца/, след като специалният закон е ограничил периода, за което може да се изплати такова обезщетение.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Основни състави на производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества
Въпроси
Какво е значението на пропуснатото изискване за запазване и охрана на веществени доказателства при огледа на местопроизшествие?
Какви са последствията от непроведеното разследване на действията, извършвани в отсъствието на поемните лица по време на огледа?
Отговори
Преценката дали огледът търпи отлагане или не е строго индивидуална и зависи от конкретиката на всеки отделен казус, а неспазването на коментираното изискване, макар да е нарушение на процесуалните правила, не е непременно от категорията на съществените и няма за задължителна последица изключването на протокола, документиращ резултатите от огледа, от доказателствената съвкупност.
Процесуалният императив за обективност, всестранност и пълнота на изследването е налагал съдебните определения по съответните частни дела да бъдат изискани и приети като доказателства по делото след което да бъде извършена преценка дали във всички случаи е било необходимо одобрение на изземването тъй като се касае за претърсване, а не за оглед на местопроизшествие, респ. дали при необходимост от съдебна санкция същата е дадена в съответствие със закона.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат