Dictum – Pro Bono – 20 декември 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Как се прилага чл. 264, ал. 1 ДОПК в хипотеза, при която се иска вписване на завет с предмет недвижим имот?
Отговор
Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано.
Доколкото с процесното завещание, наследодателката завещава на своя внук само апартамента си, то е безспорно, че се касае за завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Предвид което, в настоящата хипотеза, интересът на държавата не би бил защитен с отказ на впиването на завещанието. В случая вписването има само оповестително действие, доколкото заветът е произвел действие с откриването на наследството. Т. е. вписването не е условие за преминаване на собствеността, тъй като съобразно чл. 48 вр. чл. 22, ал. 2 ЗН вещно –транслативният ефект на завета настъпва с приемането му от заветника, но с обратна сила – към момента на смъртта на наследодателя. Според разясненията в т. 7 на Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №7/2012 г., вписването има значение само за даване на публичност на завещанието. То не осигурява непротивопоставимост, тъй като касае сделка по повод на смърт - прехвърлителят не би могъл вече да се разпореди с имота в полза на друго лице, за да възникне хипотеза на конкуренция на права. Следва да се отбележи също, че заветникът, като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него /в този см. „Наследствено право“, стр. 199, А. С./, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза.
По изложените съображения, изискването по чл. 264, ал. 1, изр. последно ДОПК е неприложимо в хипотеза като настоящата, при която се иска вписване на завещание, представляващо завет на недвижим имот.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какви са изискванията за наличие на "нови обстоятелства" или "нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които могат да доведат до отмяна на влязъл в сила съдебен акт?
Има ли идентичност между предмета, фактическите основания и страните по адм. дело №10127/2022 г. на Административен съд – София-град и адм. дело №894/2023 г. на Административен съд – Бургас, която би обосновала прекратяване на второто производство?
Допустимо ли е в производството по отмяна по чл. 239 АПК да се разглеждат доводи, които навеждат на касационни основания по чл. 209 АПК?
Отговори
С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на посочената норма налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението/определението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под „нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.
Оплакванията за наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК обаче не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото производството по отмяна представлява извънреден способ за защита, но не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебното решение/определение, чиято отмяна се иска. Поради това разглеждането на доводи, навеждащи на касационни основания, е недопустимо в производството по отмяна.
Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт единствено, ако са довели до постановяването му след като между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е било налице друго влязло в сила решение, което противоречи на съдебния акт, чиято отмяна се иска (чл. 239, т. 4 АПК) или ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса (чл. 239, т. 5 АПК), каквито твърдения, в случая, не се навеждат.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Обсебване, Престъпления против собствеността
Въпроси
Какви са необходимите условия за съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 НК (обсебване)?
Какви са наказателноправните последствия от отказ за връщане на вещ, оставена за ремонт?
Отговори
Отказвайки да върне вещта, която владеел на правно основание /товарния автомобил, оставен му за ремонт/, при поискване от нейния собственик, извършителят е започнал да я свои, т. е. да я държи като своя, осъществявайки по този начин изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
В случая не става въпрос за гражданскоправни отношения между извършителя и пострадалия. Извършителят не е предявил право на задържане на вещта до изпълнение на изискуемо насрещно задължение на нейния собственик по договора за ремонт /договор за изработка/. Нещо повече, той самият не е изпълнил своите задължения по договора /да извърши ремонт на товарния автомобил/ и както сам е заявил в обясненията си, не е имал и намерение да ги изпълни, тъй като е считал, че му се дължи неизплатено трудово възнаграждение по прекратения му трудов договор.
Съставомерността на деянието не е необходимо деецът да се е разпоредил с вещта /и да е доказано как е сторил това/, а е достатъчно да е отказал да я върне при поискване.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат