Dictum – Pro Bono – 18 декември 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право; Граждански процес, Вписвания
Въпрос
Доколко данъчната оценка на имота е единствения удостоверителен документ за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за местни данъци и такси, особено в масовия случай, в който същата не съдържа изричен текст, удостоверяващ това обстоятелство, а само размер на начислени общи задължения за местни данъци и такси, при това включително и неданъчни, каквато е такса битови отпадъци?
При преценка дали са изпълнени условията на чл. 264 ДОПК допустими ли са удостоверения за липса или наличие на такива задължения, издадени от компетентен орган?
Отговор
Съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Проверката, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ГПК е именно такава. При обхвата на същата следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. Чл. 264, ал. 1 ДОПК изисква задължителното представяне на декларация за установяване наличието или липсата на публични задължения. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да препятства вписването на вноската до заплащането им- арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК.
За осъществяване на целта на проверката и независимо от декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Но само в тази хипотеза, не и в хипотеза, при която тези задълженията не са установени, а са евентуално предполагаеми. Посочено е, че при наличието на незавършила ревизия е висящо производство, по което липсва изпълнително основание. Спорните вземания не подлежат на принудително изпълнение и не обосновават извод за наличие на незаплатени задължения. Евентуалните задължения към фиска могат и да не бъдат установени, с оглед фазата на ревизионното производство и съответно липсата на ревизионен акт, който да удостоверява такива задължения - арг. 209, ал. 2 ДОПК, изчерпателно изброяващ подлежащите на принудително изпълнение актове- само тези, които обективират конкретно установено по основание и размер задължение.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Социална закрила
Въпроси
Какви са критериите за прилагане на мярката за социална закрила, включваща настаняване на дете извън семейството, в контекста на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт?
Отговори
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че за да е налице фактическият състав от хипотезата на правната норма е необходимо кумулативното наличие на двете основни материалноправни основания, а именно – насилие в семейството, което да е съпроводено със сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.
Кризисният център не може да замени семейната среда, имаща важно значение за възпитанието на децата. Обстоятелството, че при проявено от детето безотговорно отношение към собствените му интереси родителите са се намесили (макар от страна на майката това да е станало по по-драстичен начин) не означава, че средата в която то живее (в семейството) е лишено от обич, подкрепа и загриженост за неговото развитие.
Настаняването извън семейството е крайна мярка, която следва да се прилага в изключителни случаи, изчерпателно уредени в закона и нейната единствена цел е да се гарантират живота и здравето на детето, както и неговото нормално физическо и психическо развитие.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Представлява ли образувано пред Конституционния съд производство по установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията, основания за спиране на наказателното производство според НПК?
Отговори
Съобразно нормата на чл. 334, т. 5 НПК въззивният съд спира наказателното производство в случаите на чл. 25 НПК. Посочената разпоредба предвижда изрично изброени хипотези на спиране, сред които образувано Конституционния съд производство по установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията, липсва. Следователно, няма законово предвидено основание за спиране на наказателното производство.
В случая е нужно да се съобразят чл. 5, ал. 2 и чл. 150, ал. 2 Конституцията. Съобразно първия текст: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“ Съгласно чл. 150, ал. 2 от същия нормативен акт: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд. Предвид прякото действие на конституционната норма, приложение в разглежданата хипотеза намира разпоредбата на чл. 150, ал. 2 Конституцията.
Следователно, липсва основание за спиране на производството от наказателния съд, но без съмнение е нужно той да съобрази произнасянето на Конституционния съд по въпроса.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат