Dictum – Pro Bono – 16 декември 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Етажна собственост, Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Изцяло или частично е нищожен, сключен от етажен собственик с търговско дружество, договор за поддръжка и управление на общи части в сграда с режим на етажна собственост и на незастроената част от поземления имот, в който има изградени и съоръжения, алеи, площадки, басейни и др.?
Отговор
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД договор може да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част.
Индивидуалните договори, сключени между собственици на самостоятелни обекти от сгради в режим на етажна собственост и външно физическо или юридическо лице, с които възлага поддръжката на общите части на външно на етажната собственост лице, когато не са индивидеално уговорени са типови. Сключването на индивидуалните договори за поддръжка не е задължително, за разлика от собствениците на обекти от жилищни комплекси от затворен тип, в които сключването на договори по чл. 2 ЗУЕС. За сключването на индивидуални договори за поддръжка на общи части не е необходимо решение на общото събраните на етажната собственост, за разлика от случаите, когато общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ е взело решение по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС /редакция ДВ бр. 57/2011 г./ за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като общото събрание е определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя) при сключване на такъв договор. Възможността да се възлага и управлението на общите части на професионален управител е въведена с изменението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС (изм. – ДВ, бр. 82/2023 г., в сила от 31.12.2024 г.), като до това изменение е предвидено, че само поддръжката на общите части може да се възлага с договор на външно лице. За разлика от договорите, сключени по решение на общото събрание и с мандат на управителния съвет /управителя/, индивидуалните договори не могат да изземват правомощия на общото събрание, т. е. договорите, сключени до влизане в сила на новата редакция на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС не могат да включват управление на общите части, което е правомощие на общото събрание. Клаузи, отнасящи се до управление на общи части, включително и относно начина на разпределение на дължимите такси за поддръжка и управление в индивидуални договори, без да е взето решение на ОСЕС, биха били нищожни поради това, че с тях се изземват изключителни правомощия на общото събрание на етажната собственост, които до 31.12.2024 г. не могат да се прехвърлят и на професионален управител дори по решение на ОСЕС. Такива клаузи за управление на общи части на етажна собственост в индивидуални договори са нищожни.
С индивидуални договори обаче може да се уговарят от отделен етажен собственик клаузи за поддръжка на общи части, ако той поема и възнаграждението за това. Това е отделна дейност от управлението, „насочена към запазване на общите части в добро състояние /пар. 1, т. 13 ЗУЕС/. С такива договори не може да се уговарят задължения на трети лица и да се обвързват останалите етажни собственици. Индивидуалните договори обаче могат да включват и други дейности, които са извън изключителната компетентност на общото събрание, като се уговарят клаузи за възмездно ползване на съоръжения, които не са обща част, възмездно поддържане на съоръжения, зелени площи и алеи, детски площадки, които са или не са общи части, осигуряване на услуги, като например обща рецепция, охраняем паркинг. Подобни клаузи, които не създават задължения за трето лице и не изземват правомощия на общото събрание на етажната собственост не са забранени от ЗУЕС и сочат на договор с комплексен предмет, включващ клаузи за наемно правоотношение, за изработка, за мандат и т. н. Такива клаузи в индивидуален договор между етажен собственик и изпълнител, осигуряващи поддържане на общите части в добро състояние или в по-луксозен вид за сметка на отделен етажен собственик или осигуряващи възмездно за него услуги от изпълнителя или възможност за възмездно ползване на съоръжения и площи, които не са обща част, не сочат на забранен от законите резултат и не са нищожни.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какви са кумулативните условия за вътреобщностна доставка на стоки съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС и как се доказва тяхното изпълнение?
Как се прилага освобождаването на вътреобщностна доставка на стоки във връзка с постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз?
Как се доказва фактическото напускане на стоката от територията на Република България?
Отговори
Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Документите, с които се доказва ВОД са определени с чл. 45 ППЗДДС (в приложимата редакция), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. Т. е. от съществено значение за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място, където е получена стоката на територията на друга държава-членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Нарушения на валутния режим, Престъпления против стопанството
Въпроси
Какви са юридическите последствия от пренасянето на бижута и часовници с търговски цели без знанието и разрешението на митниците?
Каква е разликата между понятието „парични средства“ и „стоки с нетърговски характер“ във връзка с декларирането на благородни метали?
Какво определя дали дадени стоки, пренасяни в личния багаж, се считат за предназначени за търговска или нетърговска цел?
Отговори
Пренасяните от жалбоподателя бижута и часовници представляват стоки с търговски цели. В случая приложение намират нормите на Регламент №952/2013 за създаване на Митнически кодекс на ЕС и допълващият го Делегиран регламент №2446/2015. Това е така, видно от чл. 1, ал. 2 ЗМ, който насочва към тях. С изменението на ЗМ с ДВ, бр. 58/26.07.2016 г. се създаде ал. 2 на чл. 1 като едновременно бе отменена т. 14 от пар. 1 Допълнителните разпоредби на цитирания нормативен акт, даваща определение за понятието „стоки“, както правилно посочва защитата. Това действие на законодателя е логично, поради очертаното приложно поле на закона и препращането към изброените в чл. 1, ал. 2 ЗМ регламенти, които дават определения за „съюзни стоки“ и „несъюзни стоки“ – чл. 5, т. 23 и т. 24 от Регламент 952/2013 и „стоки с нетърговски характер“ – чл. 1 пар. 21, б. б Делегиран регламент №2446/2015. Следователно, по силата на препращането към цитираните регламенти, за нуждите на митническото облагане ще се ползват понятията, вложени в тях. Независимо от отмяната на т. 14 от пар. 1 Допълнителните разпоредби на ЗМ и предвид бланкетния характер на нормата на чл. 242 НК, това не означава, че приложение в случая намира Валутният закон и вложеното в него понятие благородни метали“. Това е така, защото се касае за пренасяне през границата на страната на необщностни стоки, пристигащи на митническата територия на ЕС, и това се извършва без знанието и разрешението на митниците. В тези случаи се осъществява митническо нарушение или престъпление.
С оглед изменението на чл. 2, ал. 2 ЗМ и Валутния закон /ДВ, бр. 82/2023/, а оттам и на чл. 251 НК /ДВ, бр. 82/2023/ неизпълнението на задължение за деклариране на благородни метали и изделия от тях, извън посочените в т. 1 Приложение №1 на Регламент 2018/1672 парични средства, не е престъпно, защото предмет на престъплението по чл. 251 НК са единствено парични средства. Самият ВЗ препраща към Регламент 2018/1672, който под понятието „парични средства има предвид четири категории средства, една от които е „стоки, използвани като високоликвидни средства за съхранение на стойност“. Те от своя страна трябва да се във вид на монети със съдържание на злато най-малко 90% или под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99,5%. В настоящия случай нормите на ВЗ и на чл. 251 НК са неприложими, доколкото предмет на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. д НК са стоки в големи размери, които имат търговска цел.
В чл. 1 пар. 21, б. б Делегиран регламент №2446/2015е дадена легална дефиниция на понятието „стоки с нетърговски характер“ и това са тези в личния багаж на пътниците, когато имат случаен характер; и се състоят от стоки, предназначени за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. По делото е установено, че вещите са били поставени в 6 броя хладилни чанти и в кухина под шофьорската седалка на автомобила, като от тяхното количество като брой, вид, тегло и цена се извежда търговското им предназначение. В случая предмет на деянието са изделия от злато и сребро, но предвид тяхното количество и характер е осъществено престъплението квалифицирана контрабанда.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат