Dictum Pro Bono – 19 август 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес
Въпрос
Отговор
Пречката за допустимост на иска по чл. 126, ал. 1 ГПК е налице при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия спор законодателят изключва възможността за постановяване на противоречиви решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато делата са между същите страни – противопоставените субекти на спорното материално правоотношение, ищецът и ответникът, които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца.
Идентичност в предмета на делата има не само при пълен субективен и обективен идентитет, но и когато в техния предмет са включени други въпроси, по които решението ще породи сила на пресъдено нещо.
Редакцията на чл. 216, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 42/2018 г.) допуска също едновременна висящност на дела между същите страни по частични искове за вземане, ако по-късно заведеното дело има за предмет непредявената част от вземането. В този случай по-късно заведеното дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или делата се съединяват на основание чл. 213 ГПК за общо решение по тях, или по-късно заведеното дело се прекратява на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, ако с влязло в сила решение бъде отхвърлен първият частичен иск. По-късно заведеното дело се прекратява, ако по него е предявена същата част от вземането
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Отговори
Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, доп. обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Разпоредбата не съдържа ограничение относно чл. 69б КСО на каквото основание е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания, е необходимо наличие на представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В конкретния случай такива писмени доказателства относно спорните осигурителни периоди са налични.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Отговори
Известно е, че достоверността на гласните доказателствени средства се оценява според тяхната логичност, последователност, непротиворечивост, съответствие с други достоверни доказателствени материали по делото. Отхвърлянето на свидетелските показания на формално основание – съдимост на лицето или личностен психологически профил, е произволно и в противоречие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК за формиране на вътрешното убеждение по фактите въз основа на обективно изследване на обстоятелствата по делото. Доказателствата и средствата за тяхното установяване трябва да се оценяват въз основа на собствената им логичност и връзка с останалите материали по делото, а не да се приемат или отхвърлят на формално основание, което не е еднозначно и поради това произволно.
Действително неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, както ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. Процесуално недопустимо е процесът по проверка и оценка на доказателствените материали да се основава на предположения, формални критерии и превратна интерпретация, вместо на цялостното им, обективно и всестранно изследване.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат