Dictum Pro Bono – 16 август 2024 г.

Kогато съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски, е налице хипотеза за допълване на решението, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, така както следва и в случаите, уредени в чл. 250 ГПК. Разграничени са двете хипотези на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е присъдил разноски, но е допуснал неточност поради неправилно приложение на закона или необоснованост, както и когато изобщо не се е произнесъл по разноските. В хипотеза на неточно произнасяне по искането за разноски е необходимо представяне на списък за разноски, на основание чл. 80 ГПК, преди приключване на устните състезания в процеса. Представянето на списък в изсикуемия срок е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски представянето на списък, не е условие за допустимост на искането. Пропускът на съда да се произнесе по искането за разноски, не може да преклудира искането на страната от липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което списъкът не е предпоставка за разглеждане на искането. За разлика от хипотезата, при която съдът се е произнесъл и за отстраняване на неточното произнасяне е необходимо да се прецени отново дали точно се е произнесъл и е необходим списък по чл. 80 ГПК, тогава списъкът с разноски по чл. 80 ГПК, е условие за допустимост на искането.