Dictum – Pro Bono – 30 юни 2026 г.

За да признае право на нов съдебен процес на осъдения ВКС следва да установи, че задочното производство срещу него е проведено без да са налице кумулативните предпоставки съгласно чл. 8, пар. 2 Директива /EС/2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, както и постановените решение на СЕС по отправени преюдициални запитвания от българските съдилища.

В сърцевината на цитираните решения като предпоставка за възобновяване на производството на първо място е поставено процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице – а именно, дали то е запознато с воденото срещу него производство, но въпреки това демонстрира незаинтересованост и нежелание да участва в него и на второ място- ролята на ръководещите процеса държавни органи за информиране на обвиняемия/подсъдимия за това, че срещу него се води наказателно производство. Най-общо казано, от съдържанието на цитираните решения на СЕС се установява, че Съдът свързва необходимостта от информираност на лицето основно със съдебното разглеждане на делото, тъй като на съдебната фаза, то разполага с всички правни средства да се защити срещу повдигнатото обвинение, като ангажира доказателства и оспори събраните такива от органите на досъдебното производство.

В Решение по дело С-135/25 г. СЕС е обсъдил съвместимостта на чл. 8 и чл. 9 Директивата с разпоредбата на националното ни право по чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК, която изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъденото лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването съдът не е могъл да го уведоми нито за датата и мястото на съдебния процес, нито за възможността за задочно производство като последица от неявяването му пред съда. Решението на СЕС, което не изключва напълно съвместимостта на националната норма с нормите от общностното право, обаче поставя допълнителни изисквания, които съдът е длъжен да съблюдава в производството по възобновяване, като направи преценка за това дали компетентните органи са използвали всички разумни средства до които са можели да прибягнат, за да установят местонахождението на осъденото лице, преди началото на съдебния процес срещу него. В пар. 55-56 от Решението на СЕС се посочва, че при данни за местонахождение на подсъдимия извън страната, ефективно средство, което може да допринесе за установяването му и съответно за уведомяването му за съдебния процес е въвеждането на сигнал по реда на Регламент /ЕС/2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система /ШИС/ в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси.

Освен това в пар. 32 от Решение на СЕС по дело С-135/2025 г. са установени допълнителни условия за провеждане на задочен процес, измежду които освен обвиняемият/подсъдимият да е уведомен своевременно за съдебния процес, то да знае и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, които също не са били изпълнени изцяло.