Dictum – Pro Bono – 22 юни 2026 г.

Въззивният съд е придал значение на отегчаващо обстоятелство и на това, че подсъдимият е професионален шофьор“, приемайки, че поради това изискванията към него за спазване на правилата за движение по пътищата са по-високи. Аргументът е неприемлив, защото управляването на моторно превозно средство, като високорискова дейност, поначало е свързано с изискване за специална обученост и практически умения, за да бъде извършвано на необходимото за безопасното му осъществяване ниво.

Тези изисквания законът е поставил пред всеки водач на моторно превозно средство, независимо от това дали той упражнява тази дейност като източник на доходи или не. На тази основа той не провежда разграничения по отношение на изискванията към водачите на моторни превозни средства, а установява общи за всички тях детайлни и строги правила, изисквайки стриктното им съблюдаване във всички случаи при движение по пътищата на страната. А доколкото са въведени специфични изисквания към водачите на определени категории превозни средства (за възраст, за по-голям опит и квалификация), те произтичат не от упражняването на дейността по управляване на тези ППС като източник на трудови доходи, а са обусловени от вида и спецификите на самите, водени от тях превозни средства, свързани с дължина, маса, съответно и различната динамика, маневреност, инерция, особености на траекторията при маневриране и при извършване на завои.

Именно особеностите на управляваната от подсъдимия товарна композиция, свързани с това, че се касае за съчленено превозно средство, неговите габарити и маса, включваща и теглото на многотонажен товар, които са определяли и особености в неговата динамика, маневреност, траектория при маневриране и при извършване на завои, са поставяли към подсъдимия изисквания за по-голяма съобразителност и внимание, а не фактът, че той е получавал трудов доход от управляването на композицията.