Dictum – Pro Bono – 16 юни 2026 г.

В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с която норма са уредени основанията за нищожност поради пороци, свързани с отделни съществени елементи от фактическия състав на сделката, попада и основанието за нищожност поради липса на съгласие. При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. Следователно, трябва да съществува някакво волеизявление, но това съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни.

В Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. д. №5/2014 г. на ВКС, ОСГТК се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие. При липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка (reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в действителност. Липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие.

Основните хипотези за наличие на липса на съгласие за сключване на даден договор са очертани в теорията и практика по следния начин:

- Липсва съгласие когато договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го извършва. По същината си насилието представлява упражняването на фактически действия спрямо едно лице с цел да се изтръгне от него съгласие, което то при нормални обстоятелства не би дало. Насилието може да се упражнява както спрямо лицето, което ще бъде принудено да сключи договора, така и спрямо негови близки.

- Друга хипотеза на липсата на съгласие е когато е налице мислена уговорка (reservatio mentalis), достигнала до знанието на другата страна. Тогава страните ясно осъзнават, че договорът не поражда правни последици, защото въпреки че се извършват формални волеизявления, едната страна казва едно (съгласява се с договора), но мислено цели друго (налице е несъгласие с договора). Ако мислената уговорка на едната страна не е достигнала до знанието на другата, договорът е действителен и поражда правни последици. В противен случай всеки в един последващ момент, когато едната страна иска да се отметне от вече сключения договор, може да възрази, че вътрешно не е желала правните му последици. Смисълът е добросъвестното лице, с което се договаря, да бъде защитено.

- Сходно е положението, когато едното волеизявление е направено на шега, като учебен пример или част от театрална или филмова постановка в очакване, че липсата на сериозност ще бъде разбрана. Видно е, че съгласие няма, защото от субективна страна липсва намерението на страните договорът да породи каквито и да е правни последици. Външно се изявява някаква воля, но тя реално не съществува в представите на страните. Лицето, което твърди, че е направило несериозно волеизявление, трябва да докаже, че другата страна е разбирала това.

- Липсва съгласие и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят до един и същи предмет.

Когато от изявленията на договарящите се може да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на страните съвпадат по отношение на съществените условия на договора – напр. да се прехвърли правото на собственост върху вещ или друго право срещу цена, подписването на договора обективира тези изявления и доказва постигнатото съгласие за покупко-продажба.

Липсата на съгласие следва да се преценява към момента на сключване на договора. Предварителната или последващата липса на съгласие са правно ирелевантни.

Посочените правни разрешения, задълбочено изследвани в доктрината, са възприети безпротиворечиво в практиката на ВКС. В Решение №254/14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010 г. на ВКС се посочва, че договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора. В Решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г. на ВКС, II т. о., се приема, че отсъствието на съгласие трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Решение №198/10.08.2015 г. по гр. д. №5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., застъпва становището, че при липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка (reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в действителност, като липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие. В Решение №488/07.10.2003 г. по гр. д. №11/2003 г. на ВКС, I г. о., се приема, че при нищожност на сделката поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД законът има предвид съзнателна липса на воля.

Посочените правни постановки, както е посочил и въззивният съд, са изяснени и в мотивите на ТР №1/07.03.2019 г. на ВКС по т. д. №1/2018 г. на ОСТК на ВКС (т. 2. а) и ТР №5/2020 от 30.05.2022 год. по тълкувателно дело №5 по описа за 2020 г. на ОСГТК.

В мотивите на ТР №5/2020 на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че в законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно; че всеки човек, независимо от наличието на интелектуални затруднения и психични разстройства, има право да упражнява лично правата си; че хората с увреждания не трябва да се възприемат като лица, отклоняващи се от медицинските норми, а като субекти, на които следва да се гарантира чрез комплекс от мерки, наравно с другите, възможността да упражняват лично правата си и да участват пълноценно в живота на обществото.

В допълнение на посочената съдебна практика следва да се посочи, че дееспособни лица с увредено зрение могат да сключват всякакви сделки напълно самостоятелно като състоянието им само по себе си не ги ограничава. Законът създава определени гаранции за защита на тяхната воля, които зависят от вида на сделката. Така например при сделки, оформени с нотариален акт, нотариусът е длъжен да прочете акта на лицето с увредено зрение и да се увери, че то разбира съдържанието. Липсата на спазване на тази процедура може да доведе до нищожност на нотариалното производство.

Обстоятелствата, при които едно дееспособно лице с физически и/или интелектуални затруднения, е сключило даден договор, подлежат на преценка, за да се установи липсва ли воля за обвързване или същата е засегната от порок, обуславящ унищожаване на договора при условията на чл. 27- чл. 33 ЗЗД.