Dictum – Pro Bono – 9 юни 2026 г.

Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като съгласно ал. 1 на тази разпоредба "Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти". Ал. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че „При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план“.

Отразяването на предвидената улица е съответна и на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, който предвижда, че „Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк“, като без изпълнение на това условие не може да бъде одобрена регулацията. Фактът, че уличната регулация е отразена в графичните части на заповедите, с които е одобрена регулацията на имотите, обосновава наличието на предпоставките по ал. 1 на чл. 190 ЗУТ, а именно в случая имота на жалбоподателите има лице по проектирана нова улица, която не е изпълнена. Изложените в оспорения отказ мотиви, за липса на предпоставките по чл. 190, ал. 1 ЗУТ не съответстват на събраните в хода на делото доказателства, напротив същите са налице.

За пълнота освен това следва да се посочи, че законодателят е допуснал откриване на временни пътища не само в урегулирани територии и такива, за които има одобрена улична регулация, която обаче не е все още реализирана, но и за територии, за които все още няма улична регулация, както и за неурегулирани територии, като тази възможност е разписана в чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Т. е. дори да се приеме липсата на улична регулация, то пак е възможно откриването на временен път в случая по трасето, поискано от жалбоподателите и в тази хипотеза. Освен това чл. 190, ал. 3, изречение първо предвижда, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания“. Видно от цитираната норма тя предвижда временните пътища да следват не само предвидени улици по одобрена улична регулация, но и такива, които са предвидени по проекто план или по извършени проучвани. Т. е. дори и да се приеме липсата на предпоставките по ал. 1 на чл. 190 ЗУТ, то са налице тези по чл. 190, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, като е поискано прокарването на временен път по проекто улицата по плана, с който е одобрена регулацията на имота на жалбоподателите и на съседни на тях имоти.