Dictum – Pro Bono – 4 юни 2026 г.

Предвид регламентацията на възобновяването на наказателни дела като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения (в широк смисъл на понятието) и за да гарантира стабилност и предвидимост на правораздаването, законодателят е ограничил актовете, подлежащи на разглеждане по този ред, до изчерпателно посочените в чл. 419 НПК. Сред тях не попада определението по чл. 213, ал. 5 НПК, с което е потвърден отказ на прокурора да образува наказателно производство. Няма спор, че то не е сред изрично изброените такива по чл. 112, ал. 3, чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2, чл. 289а, ал. 2, чл. 306а, ал. 1, чл. 382, ал. 7, чл. 384, ал. 4 НПК. Не може да бъде категоризирано и като съдебен акт по чл. 341, ал. 1 НПК, защото производството по чл. 213, ал. 5 НПК е едноинстанционно, а цитираната разпоредба поначало урежда реда за въззивна проверка на постановените от първата инстанция определения. При това с оглед систематичното място на чл. 341 НПК няма спор, че независимо дали са препятстващи хода на наказателното производство или попадат сред нарочно посочените в ал. 1, се касае за контрол върху определения, постановени в съдебната фаза на наказателния процес, докато актът по чл. 213, ал. 5 НПК обхваща проверка за наличие на основания за образуване на наказателно производство, т. е. той е относим към началния стадий от досъдебната фаза на процеса. Именно поради това законодателят е направил разграничение между актовете на съда в двете фази и изрично е изброил в чл. 419 НПК кои са онези от подготвителната фаза, които се контролират по реда на глава тридесет и трета НПК.

Допустимостта на искането за възобновяване на производството по чл. 213, ал. 5 НПК не може да бъде обоснована и с обстоятелството, че също като определението по чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК с потвърждаване на отказа на прокурора да образува наказателно производство се поставя край на процесуалното развитие. Наред с тази прилика между двете производства е налице и съществена разлика и тя е свързана с обстоятелството, че с потвърждаване на отказа да бъде образувано наказателно производство не настъпва промяна в правния мир. Докато с постановлението за прекратяване на наказателното производство и с влязлото в сила потвърждаващо го съдебно определение се слага край на висящността на наказателния процес, след произнасяне на съда по чл. 213, ал. 5 НПК не се изменя съществуващото положение, че изобщо не е отпочнато наказателно производство. Евентуално разпоредената от прокурора проверка не променя този извод, доколкото регламентацията ѝ в чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ я дефинира като извънпроцесуална дейност, а събраните в хода ѝ материали поначало нямат доказателствена стойност.

Допустимост на искането за възобновяване не може да бъде изведена и от принципа non bis in idem. Определението по чл. 213, ал. 5 НПК, с което е потвърден отказ на прокурора да започне разследване по реда на НПК, не съставлява процесуална пречка за последващо образуване на наказателно производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Видно е, че сред изрично посочените актове, препятстващи образуването на наказателно производство не фигурира нито постановлението, с което е отказано образуване на наказателно производство, нито потвърждаващото го определение по л. 213, ал. 5 НПК, а само постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Тук отново следва да се посочи, че с оглед целите и предметния ѝ обхват предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание.