Dictum – Pro Bono – 2 юни 2026 г.

Принципът за установяване на истината в гражданското съдопроизводство, закрепен в разпоредбата на чл. 10 ГПК, изисква всяка страна да посочи факти и доказателствата в подкрепа на своето твърдение като въвежда и задължение за съдействие от страна на съда. Посочването и допускането на доказателствени средства са част от съвкупността процесуални действия по доказването. При допускането съдът преценява дали доказателствата са допустими, относими и необходими съгласно чл. 146, ал. 4 ГПК.

Чл. 32, ал. 1 Конституцията на Република България гарантира неприкосновеността на личния живот. Разпоредбата на ал. 2 забранява следенето, фотографирането, филмирането, записването без знание или въпреки изричното несъгласие на дадено лице, освен в предвидени от закона случаи. Това означава, че самото наблюдение на това лице не е забранено във всички случаи — забранено е неправомерното следене, което навлиза в личната сфера. Ключов момент за преценка по този въпрос е дали е налице баланс между правото на съдебна защита и правото на личен живот.

По принцип, съгласно разпоредбите на чл. 166 ГПК и сл., свидетел може да бъде всяко лице, което има възприятия за релевантни факти. Няма правило, което да изключва частните детективи, които по занятие упражняват дейност по наблюдение, като свидетели. Следователно занятието на даден свидетел като частен детектив само по себе си не прави лицето недопустим свидетел. Ключовият въпрос е относно законността на наблюдението. Ако наблюдението има легитимна доказателствена цел, извършено е на обществено място, без използване на незаконни средства, без навлизане в личния живот, без скрити записи в частно пространство, а се касае само за визуално възприятие на движенията и поведението на наблюдаваното лице на обществено място, не е налице нарушение на чл. 32 Конституцията и свидетелските показания са допустими.

Поради намеса в личните права на наблюдаваното лице, които са защитени от Конституцията, използването на частни детективи за наблюдение на дадено лице е оправдано само ако конкретни факти обосновават подозрението, че това лице излага неверни твърдения в хода на съдебния процес, които могат да бъдат опровергани. Свидетелските показания за възприети факти от осъществено спрямо дадено лице-участник в граждански процес наблюдение, са допустими, когато наблюдението е възложено от правен субект, който има законен интерес да докаже твърденията си във висящо или евентуално гражданско производство; когато наблюдението е необходимо за целите на преследвания законен интерес и събраната информация не се обработва по начин, който е несъвместим с тези цели; когато не е налице недопустима и прекомерна по отношение на целите намеса в личния живот на засегнатото лице като наблюдението е осъществено само на публични места.

В случаите, когато показания пред съда дава свидетел, който по възлагане от едната страна е извършил наблюдение на физическо лице в качеството му на ответна страна по спора, съдът следва да изясни доколко фактите, за които свидетелят дава показания, са възприети лично от него или са възприети от други участници в процеса на наблюдение, които са доведени до знанието му. Установяването на това обстоятелство несъмнено е необходимо, за да се прецени достоверността на свидетелските показания с оглед личното възприемане на даден факт или е налице възпроизвеждане на информация, получена от други лица.

Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че такъв свидетел е действал по възлагане от едната страна в процеса, по принцип срещу съответно възнаграждение. В такава ситуация е обичайно изпълнението на задачите по наблюдение да са съсредоточени в установяване на факти, които са благоприятни за възложителя. Ето защо при преценка на показанията на такъв свидетел съдът следва да изхожда от възможността същият да е игнорирал неволно или поради дадените му от възложителя указания други факти, свързани с предмета на доказване, които да не са в интерес на възложителя.

Съдът следва да анализира показанията на подобен свидетел, изхождайки от неговата възможна, но не и задължителна пристрастност по отношение на фактите, които е възприел, или които са му доведени до знанието. Основното при този анализ е да се направи извод дали свидетелските показания са безпристрастни, достоверни, установяват факти от предмета на доказване и следва да бъдат кредитирани. Игнорирането на такива свидетелски показания поради съображения за нарушение на чл. 32, ал. 2 Конституцията би могло да доведе до неправилност на съдебния акт, което не е в обществен интерес.