Dictum – Pro Bono – 1 юни 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Дължи ли се неустойка, ако не е налице виновно неизпълнение от длъжника на поето с договор задължение?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Нормата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД законово установява принципа, че без вина няма отговорност, като предвижда, че длъжникът не отговаря за неизпълнение, включително и забавено изпълнение, когато същото се дължи на обективна невъзможност, възникнала по причини, извън неговата воля. Законът не установява съдържанието на понятието „обективна невъзможност“, но съдебната практика извежда критериите, които съдът следва да отчете при преценката дали такава е налице във всеки конкретен случай: възникване на нови обстоятелства извън волята на длъжника и непреодолими за него, при които реалното изпълнение на задължението му е станало невъзможно. Във всеки случай следва да се отчете причината за възникването на посочените обстоятелства, съответно същата не следва да е във връзка с поведението на длъжника.
Когато изпълнението на задължението предпоставя решаването на въпрос от административен орган, конкретната продължителност на всеки отделен случай е единственото във волята на административния орган, и страната нито е била длъжна, нито е могла да предвиди тази продължителност. От значение са и конкретните уговорки между страните във връзка с клаузите за изключване виновна отговорност на длъжника, предвидени за случай на закъснение, довело до временна невъзможност за изпълнение на задълженията му, ако такива са налични, предвид свободата на страните да определят съдържанието на правната връзка помежду им. Когато длъжникът е допуснал забава в изпълнение на задължението да завърши в уговорения срок обещаните за продажба имоти, след което да прехвърли собствеността, която забава се дължи на неизпълнение на законно регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи, а длъжникът е изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването, налице е невиновна невъзможност за изпълнение по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, която дава основание уговорените срокове да се удължат с времето на забавата.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпроси
Кои са релевантните факти и доказателства, които следва да бъдат установени от данъчно-задълженото лице за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС?
Може ли липсата на доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя?
При какви обстоятелства данъчният орган има право да откаже упражняването на право на приспадане на данъчен кредит поради съмнения за участие на получателя в данъчна измама, според практиката на СЕС и българското законодателство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд, първо отделение. Правилно съдът е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че които данъчно - задълженото лице е доказало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
Действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и използването на стоките и услугите за последващи облагаеми доставки са основните предпоставки за възникване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. от ЗДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по облагаеми доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките или на правото на разпореждане със стоките като собственик по смисъла на чл. 14 Директива 2006/112, а по облагаемите доставки на услуги - към момента на извършването им. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване от ревизираното лице, което носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Налице непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, правилно първоинстанционният съд е приел, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Принципно ирелевантни за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11/Gabor Toth/, изрично е посочено, че при преценка дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, правото на приспадане може да бъде отказано, само когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата. Според тълкуването на Директивата, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК
Въпроси
Може ли подсъдимият да се ползва от института на неизбежната отбрана, когато е провокирал нападението над себе си или над трето лице?
При какви условия се счита, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана и как се определя съответствието между защитните действия и характера на нападението?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Ако е налице провокация към нападение, подсъдимият не би могъл да се ползва от института на неизбежната отбрана и от ненаказуемостта по чл. 12, ал. 4 НК (вж т. І.3 ППВС №12/1973 г.)
Провокация към нападение е налице тогава, когато „отбраняващият“ се умишлено подстрекава, склонява, подтиква с думи или действие някого да нападне лично него или трето лице, за да се възползва от така започналото нападение и да причини вреди на нападателя. Без тази провокация нападателят не би нападнал. Провокацията служи като мотив за нападението, създава субективната вътрешна решимост на нападателя да действа по този начин. Съдебната практика е приела, че отбраняващият се не може да се ползва от благоприятния институт на неизбежната отбрана, ако сам е провокирал нападението над себе си или над другиго (третото лице).
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат