Dictum – Pro Bono – 15 май 2026 г.

Задължението на банките в рамките на Европейския съюз да подават подробна информация за кредитите и кредитния риск е създадено с Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка от 18 май 2016 година относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ЕЦБ/2016/2013 (ЕС). С Регламент №575/2013 са установени пруденциалните изисквания към банките за оценка на кредитния риск. Тази правна рамка налага наличието на надеждни данни за задлъжнялостта. Националната правна рамка е създадена със Закона за кредитните институции и Наредба №22 на Българската народна банка (БНБ) за Централния кредитен регистър. Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗКИ Българската народна банка създава и поддържа интегрирана информационна система, съдържаща информация за кредитната задлъжнялост на клиенти към банки, финансови институции, платежни институции и др. Централният кредитен регистър представлява част от Интегрираната информационна система.

Условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с Наредба №22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Съгласно чл. 56, ал. 10 ЗКИ информация в системата се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период. Целта е посочена в чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗКИ. Институциите по чл. 56, ал. 1, т. 1 – 3 и доставчиците на услуги за колективно финансиране по ал. 1, т. 4 са длъжни да предоставят и имат право да получават информация от системата. В чл. 56, ал. 3 ЗКИ са посочени държавни органи, които имат достъп до системата като прокуратура и следствени органи, ДАНС, ГД "НП", ГДБОП, КФН, НАП, ДАР, Агенция "Митници и др. Предвид чл. 10, ал. 1 Наредба №22/2009 г. институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, без да е посочен конкретен начин за погасяването - чрез плащане или изтичане на погасителна давност. Задължението е ежемесечно, като се подава информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. В същия срок се подава и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.

Българската народна банка има качеството на надзорен орган по ЗБНБ. За да може да се определи характера на волеизявлението, направено с писмо №БНБ-85415 от 17.06.2025 г., следва да се определи с какво искане е сезирана БНБ, в какво й качество, кой правен режим е приложим. В случая е приложено заявление от С. И. Т. до БНБ, в което е посочено, че предявява искане на основание чл. 17 от Регламент 2016/679. Доводите, които развива в искането са, че в справките на ЦКР кредит под идентификатор CREX- 01670433 със стойност 0 следва да бъде изтрит като погасен по давност. Кредиторът не оспорвал този факт, а заличаването на задължението е в компетентността на Българската народна банка. В процедура по реда на чл. 25, ал. 1 Наредба №22 за ЦКР и след кореспонденция с финансовата институция, БНБ е изготвила отговор на 17.06.2015 г., в която посочва, че според кредиторът кредитът е активен и подадената до ЦКР информация е коректна. Позовава се на чл. 17 Наредба №22, съгласно който институциите, които подават информацията в ЦКР, носят отговорност за неверността и пълнотата на информацията без право на БНБ да прави корекции на подадените от задължените лица данни. Затова, ако заявителят счита, че инфомацията за задлъжнялост е невярна, исканията следва да се насочат към финансовата институция. Искателят е насочен да търси правата си и пред КЗЛД. Именно срещу това писмо е търсена защита пред съд по реда на оспорване на отказ за уважаване на искане за защита на право по чл. 17 от Регламента. Условията и реда за получаване на информация от ЦКР са уредени в чл. 19- 24 Наредбата. Посоченият подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 56, ал. 4 и пар. 13 Закона за кредитните институции. Всяко физическо лице има право да поиска от БНБ информация за кредитната си задлъжнялост по чл. 21 и за институциите и лицата, които са осъществили достъп до личните му данни по чл. 22 Наредба №22 за ЦКР. По отношение на обработване на лични данни чрез предоставянето им на трети лица, БНБ дължи предоставяне на информация в качеството си на администратор на лични данни. Не е в правомощието обаче на БНБ да извършва заличаване на подадена към ЦКР от институции и лица по чл. 4, ал. 1 Наредбата информация за кредитна задлъжнялост, предвид изричната разпоредба на чл. 17, ал. 1. Съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 Наредбата институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията, както и за спазване изискванията за защита на личните данни, а подаваната от тях информация в регистъра следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи. Следователно БНБ няма задължението да разглежда заявления по чл. 17 от Регламент 2016/679 за заличаване на заявителя като длъжник към институции и лица по чл. 4 Наредбата на основание погасителна давност във взаимоотношенията с тях. Разпоредбата не противоречи на Регламент 2016/679, тъй като не регулира правоотношения свързани със защита на лични данни, а такива, свързани с информацията за кредитите и кредитния риск. БНБ не контролира наличието или липсата на основание за кредитна задлъжнялост на конкретно лице и не разрешава спорове между финансови институциии и техните клиенти относно наличието на облигационни правоотношения и задължения по договори за кредити. Контролните правомощия на БНБ са уредени в глава пета на Наредба №22 и се отнасят към спазването на условията и реда за подаване и ползване на информацията от ЦКР, както и създаване и поддържане на специален регистър по чл. 19а, ал. 2 от институциите, лицата и органите по чл. 4, ал. 1 и ал. 2. Следователно писмото, с което БНБ обяснява правомощията си по отношение на ЦКР, които не включват заличаване на подадени от финансова институция данни относно активност на кредит на физическо лице, не е изричен отказ по чл. 17 от Регламент, а жалбата срещу него е недопустима поради липса на предмет по чл. 159, т. 1 АПК.