Dictum – Pro Bono – 14 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Разноски; Търговско право, Търговски сделки
Въпрос
При частично прекратяване на исковото производство с кой акт се присъждат направените от ищеца в производството по чл. 390 ГПК разноски, дължими за прекратената част?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Производството по обезпечаване на бъдещ иск е във функционална зависимост от исковото производство, която се проявява и в отговорността за разноски: който е длъжен да понесе разноските за исковото производство, той дължи и тези за обезпечаването му. Поради това с т. 5 Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. д. №6/2012 г. е прието, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат със съдебното решение с оглед крайния изход на спора. Процесът обаче може да приключи и другояче, включително с прекратяване поради десезиране. В този случай отново е налице „краен изход от делото и тогава на основание чл. 81 ГПК съдът трябва да присъди сторените в обезпечителното производство разноски със слагащото край на делото определение.
Възможно е прекратяването на делото в хода на неговото развитие да засегне само част от производството (за част от иска или за някой от исковете). Тогава определението за прекратяване ще има характер на акт по чл. 81 ГПК само по отношение на прекратената част и с него съдът ще следва да реши въпроса за дължимостта на направените в исковото и в обезпечителното производство разноски, съответни на прекратената част, като ги възложи в тежест на ищеца (по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК) или на ответника (когато има доказателства, че той неоснователно е предизвикал правния спор). Така съдът ще изпълни изискването за разпределяне на разноските за обезпечаване, съответни на прекратената част, според изхода за нея. Този въпрос няма никаква функционална обусловеност от приключването на останалата част от делото, за да се налага общо разпределяне на разноските за обезпечението с последния акт в съответната инстанция, още повече че останалото висящо производство може да завърши по начин, обосноваващ различна отговорност за разноските (напр. отхвърляне на иска в частта над направеното от ответника доброволно плащане, мотивирало частичното прекратяване).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Отговорност на властите
Въпроси
Считат ли се изплатените адвокатски възнаграждения при обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление за пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ?
Достатъчно ли е вписването на направеното плащане в договора за правна помощ като доказателство за извършено плащане и размер на адвокатското възнаграждение при претенция за обезщетение за вреди?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Според Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Нито законът, нито ТР №6 от 06.11.2013г. по т. д. №6/2012г., ОСГТК на ВКС предвиждат ограничения относно формата на договора за правна защита и съдействие, а по отношение на доказване плащането в брой, тълкувателното решение изрично сочи, че вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Няма основание да се изисква по висок доказателствен стандарт по отношение на самото плащане, от този заложен в тълкувателното решение, когато се претендира обезщетение за вреди в размер на разноски, сторени в производство, за което липсва изричен ред за поемане на разноските от загубилата спора страна. Отделен е въпросът за размера на обезщетението за вреди, когато разноските са в твърде висок размер и в тези случаи действително съдебната практика приема, че противопоставими на ответника са само тези разноски за адвокатска защита, които са в обоснован и справедлив размер. Когато става въпрос за минимално възнаграждение, този въпрос не стои.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Лишаване от живот при професионална непредпазливост
Въпроси
Какво е приложното поле на разпоредбите на чл. 342 и следващите от Наказателния кодекс и кога се прилага Законът за движението по пътищата?
Кои лица могат да бъдат субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1 и чл. 343 от Наказателния кодекс и при какви условия?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Разпоредбите на чл. 342 и сл. от НК са бланкетни и препращат към правилата за движение, регламентирани в нормите на ЗДвП, като приложното им поле е по отношение на пътища, отворени за обществено ползване. “Път” по смисъла на пар. 6, т. 1 Допълнителните разпоредби от ЗДвП, е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използването на който са еднакви за всички участници в движението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на посочената по-горе норма, което предвижда прилагането на ЗДвП и по отношение на пътища, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или от администрацията, управляваща пътя, е определено друго. От значение е да се посочи, че в действащият ЗДвП няма предвидена аналогична разпоредбата на тази по чл. 34 ЗДвП /отм./, която да регламентира, че правилата за движение по пътищата се прилагат и в случаите, когато превозните средства се движат извън пътищата.
Субект на престъплението по чл. 342, ал. 1, респективно чл. 343 НК, са всички наказателноотговорни лица, които при управление на МПС допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работа, за която са предназначени или пригодени, те са субекти на престъпления по чл. 123 НК.
Предвид горното, както и с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗДвП следва да се приеме, че този закон не намира приложение, когато мястото на настъпване на транспортното произшествие не е предназначено или използвано за движение на ППС, и то не отговаря на изискванията, които биха го характеризират като “път”. Когато превозните средства, макар и да не са специални или самоходни машини се движат “извън пътищата и реализират транспортно произшествие, ще е налице обективна несъставомерност на деянието по чл. 342 и сл. от НК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат