Dictum – Pro Bono – 13 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство, Обезпечителен процес, Правен интерес
Въпрос
Дали кредиторът с обезпечен иск по чл. 459, ал. 1 ГПК е процесуално легитимиран да води иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, когато оспорва вземане на друг кредитор - взискател в изпълнителното производство, в което обезпеченият кредитор е присъединен, след като изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Настоящият съдебен състав намира, че този отговор следва да бъде положителен. Кредитор с обезпечен иск по висящо исково производство за парично вземане е процесуално легитимиран да води иск по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу друг кредитор, който е взискател в изпълнително производство, по което изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, щом, подобно на общия случай на чл. 464, ал. 1 ГПК, удовлетворението на обезпечения кредитор, присъединен в изпълнителното производство, зависи от това на кредитора с оспорено вземане. Член 464, ал. 1 ГПК урежда реда за оспорване на вземането на друг кредитор в изпълнителното производство и няма причина, следваща от буквалното, граматическо, но и логическо тълкуване на разпоредбата, поради която да се ограничи процесуалната легитимация за водене на иска от присъединения в изпълнителното производство обезпечен кредитор (чл. 459, ал. 1 ГПК). Касае се все за защита на конкуриращ взискател.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Необходимо ли е приходната администрация да докаже, че е изчерпала възможностите за събиране на публичните задължения от имуществото на главния длъжник, преди да ангажира отговорността на третото лице по чл. 19 ДОПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 20 ДОПК "Поредност", в случаите по чл. 19 ДОПК обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Изпълнението на това подлежи на доказване и е в тежест на приходната администрация. Отговорността на третото лице по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и се ангажира само след изчерпване възможността за събиране на задълженията от имуществото на задълженото лице.
При съобразяване изтъкнатите касационни доводи и приобщените по делото доказателства се налага извод, че по делото не е установено и доказано спазването на предвидената по чл. 20 ДОПК поредност. Това е въпрос, който е преюдициален за реализиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. При наличието на имущество на главния длъжник, което покрива задълженията му, обезпечението и принудителното изпълнение е следвало да се насочи първо към това имущество. Невъзможността да бъде събрано вземането, като част от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК, както и предприемането на всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, подлежи на доказване, тежестта за което е на приходната администрация.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпрос
Може ли превишението на разрешената скорост от 21 км/ч извън населено място да се счита за отегчаващо отговорността обстоятелство с особена тежест, предвид последващи законодателни промени, които го разглеждат като квалифициращ признак?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Споделяемо е възражението на подсъдимата срещу доводите на въззивния съд, че отегчаващо отговорността обстоятелство, с особена тежест е стойността, с която е превишена разрешената скорост на движение- с 21 км/ч. Без да оспорва правно обоснования извод, че нарушението на чл. 21 ЗДвП, довело до причиняване на съставомерния резултат се изразява в управление на автомобила със скорост 111 км/ч, при максимално разрешена скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, въззивната инстанция неправилно е определила значимостта му, мотивирайки се с последващи законодателни промени в чл. 343, ал. 3 НК, които са включили това обстоятелство като квалифициращ признак. Подобен подход не може да се сподели. Въпреки че е отчел факта, че към датата на деянието промените в посочения законов текст не са били в сила, въззивният съд неправилно им е дал оценка във вреда на подсъдимата. За пълнота ще се отбележи, че измененията в чл. 343, ал. 3 НК, касателно размера на превишаване на скоростта на движение, се отнасят за стойностите ѝ в населено място, каквото в случая мястото на инцидента не е. Така че в настоящия случай особена тежест на нарушението, отличаваща го от подобни случаи, не се констатира, но не го и изключва от кръга на обстоятелствата, които трябва да се оценят при справедливото определяне на наказание. В същата посока, като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство правилно, е преценено наличието на два квалифициращи признака на престъплението по чл. 343, ал. 3 НК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат