Dictum – Pro Bono – 12 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение, Придобивна давност
Въпрос
Съществува ли изискване в хипотезата, при която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици - да се установи по делото демонстриране на намерението му за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Както е прието в ТР №1/06.08.2012 г. по тълк. д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Водоснабдяване и канализация
Въпроси
Спазени ли са изискванията на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК относно задължението за уведомяване на страните и осигуряване на възможност за участие и изразяване на становище в административното производство?
Може ли органът да се позовава на доказателства и изводи от предходно административно производство, когато предметът и резултатът на това производство се различават от предмета на оспореното предписание?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и да обсъди обясненията и възраженията на страните, събирайки служебно доказателства.
Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Нормата на чл. 35 АПК създава задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК
Въпроси
Възможно ли е временно предаване на осъденото лице с цел лично участие в производството по приспособяване на присъдата или провеждане на производството чрез видеоконференция?
Може ли решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС да се приравни на влязла в сила присъда като предпоставка за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК?
Какви са процедурните изисквания за уведомяване на осъденото лице и осигуряване на правото му на защита в производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Нито специалния ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито Рамково решение 2008/909/ПВР, предвиждат възможност за временно предаване на осъденото лице с цел неговото лично участие в производството по приспособяване на присъдата му или пък производството да протече чрез видеоконференция. Известно е, че производството по ЗПИИСАННЛСМВЛС е особено по своя характер съдебно производство, с чийто акт се уреждат единствено всички въпроси, свързани с продължаване на изпълнението на наложеното в друга държава – членка наказание лишаване от свобода съобразно националното ни законодателство. Затова решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС не може да се приравни на влязла в сила присъда, каквато е една от предпоставките за наличие на основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК.
Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор при призоваване на осъденото лице, т. е. лицето задължително следва да е уведомено за датата на съдебното заседание, а с оглед предвиденото в чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС задължение на съда да назначи служебен защитник, ако лицето няма такъв – и да му е надлежно разяснено правото да бъде защитаван от защитник по свой избор. Осъденият в чуждата държава български гражданин не е лишен от правото си да организира защитата си и да упълномощи защитник, независимо от обстоятелството, че не участва в производството.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат