Dictum – Pro Bono – 7 май 2026 г.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В пар. 1, т. 1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, като няма различия в дадените определения, като и в двете норми се съдържат следните хипотези в условията на алтернативност: 1. всякакви разходи, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати” и 2. “разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия”.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

След съпоставка на предвиденото в чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се установява, че в ГПР се включват дължими разходи по кредита изчислени към момента на сключване на същия.

Неустойката, предвидена в чл. 18, ал. 1 от договора, е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в двудневен срок от сключването му, кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение. Тоест в случая неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие.

Съгласно ЗПК, в годишния процент на разходите се включват всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и са задължителни за потребителя към момента на сключване на договора. Не се включват разходи, които имат характер на санкция и зависят от бъдещо несигурно събитие. В чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Т. е. неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на заемателя, предвид, което няма как да бъде предвидено, че ще бъде дължима за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора.

Изводът, който прави касационният състав е, че не е осъществен състава на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в ЗЗП чрез невключване на неустойката в ГПР към момента на сключване на договора.